Добри Божилов е интересен случай в нашата литература.
Роден на 6 октомври 1975 г., завършил УНСС през 1999 г., със зачислена, но неосъществена докторантура в СУ „Климент Охридски“, изявен IT предприемач и играч на пазара на криптовалута, той демонстрира интерес към медиите, където се изявява като редактор – „Банкеръ“ , главен редактор – „ИнфоУик“ и издател – вестник „Коментари“, а след това и към прозата.
Първо привлича вниманието на читателите с политическата сатира „Гай Балоний“, завършена в Банкя на 10 март 2013 г., малко след оставката на първия кабинет на Бойко Борисов на 21 февруари с.г., а след това с бесен шут разбива вратата на статуквото и мълниеносно се настанява в тясното и запълнено вече поле на най-четените ни автори.
Редом до Александър Томов, Теодора Димова, Стефан Кръстев, Богдан Русев, Радослав Парушев,Георги Господинов, Леа Коен, Людмила Филипова и Калин Терзийски…
Да си популярен и обичан писател в България е съдба и бреме.
Нужен ти е талант, но и характер, не само да се утвърдиш, но и да се развиеш, да създадеш значими, харесвани и четени книги, с които дълготрайно да спечелиш читателската обич.
Но и да си браниш собствените интереси, най- вече при сложните и комплицирани отношения с издателите, при редактирането и коригирането на текстовете ти, а и при най – деликатния и взривоопасен етап от договорните отношения, свързан със заплащането на писателския труд.
Божилов бързо стана известен, но веднага разбра, че не му се изплащат очакваните хонорари, че е използван.
Предприе отчаян ход със създаването на електронен магазин, тръгна сам да си издава книгите, опита чрез блога си да предлага безплатно част от своите творби в електронен вариант, начинание, което трябваше бързо да приключи заради очакваните съдебни санкции от издателството…
Умишлено акцентирам на тези нелицеприятни факти, защото те са част от литературния ни пейзаж и атмосфера и защото съпътстват книгоиздаването у нас, макар и не в такъв драстичен и шумно-скандален аспект.
Божилов опипа литературната ни почва с „Гай Балоний“ (2013 - 2016), „политическа сатира в реално време“ в две части.
Сега като четем романа , написан на базата на натрупания от него журналистически опит, се смеем от сърце, нали така човечеството се разделя със своето срамно минало, но преди девет години със сигурност не ни е било до усмивки.
Тогава, през ранната пролет на 2013 г., пълнехме площадите и гневно крещяхме срещу високите цени на тока, които доведоха до падането от власт на Борисов.
„Гай Балоний“ е писана по горещите следи на събитията и излиза по едно и също време с „Варварите“ на Евгений Дайнов, което е симптоматично.
Целта на Божилов е еднозначно ясна - да разобличи и осмее некадърното и корумпирано правителство на боянския хитрец и популистки феномен Бойко Борисов , но и да разкрие нелицеприятния лик на цялата ни политическа класа.
Зад умишлено преиначените фамилии и длъжности всеки ще познае главните действащи лица на политическото ни театро – от Борисов и Първанов до Доган, Сидеров, Симеон Сакскобургготски, Сашо Диков, Николай Бареков, Станишев, Меглена Кунева,Яне Янев, Симеон Дянков,Сергей Игнатов, Вежди Рашидов,Цветан Цветанов, Румен Овчаров, Цецка Цачева, Божидар Димитров,Лиляна Павлова, Николай Младенов,Трайчо Трайков, Алексей Петров и Николай Колев - Босия.
Хуморът на Божилов е груб, но функционален. Той знае, че не е сатирик от класата на Алеко или Чудомир.
Неговата цел е много по- скромна и тривиално -прагматична – да разголи и изобличи със сарказъм и сурова ирония нашите управници, да покаже истинския им облик на тарикати и манипулатори и да заостри вниманието на обикновения човек за кого ще гласува и ще окаже доверието си по – нататък.
Същевременно днес оптимизмът на автора на хумористичната хроника за първото падане от власт на Борисов звучи малко пресилено , тъй като в действителност не стана това което искахме – изчезването на балона Борисов от сцената, а което трябваше да се случи…
Направил първата копка със сатирата, Божилов смело и екстремно се впуска в най-голямото приключение в живота си, създавайки знаменитата си трилогия „Задругата“ (2019 – 2021).
Тя се състои от романите „Заветът“, „Изгореният“ и „Сказанието“, чете се с непресекващо внимание и интерес, увлича, провокира, шокира, но не те оставя безучастен, докато не затвориш последната страница на епоса.
С нея и с романа „Девети“ (2021) Божилов налага своята версия и визия за това как трябва да се интерпретира и представя българската история.
Най-общо за него родното ни минало е нужно да се експонира завладяващо, с патриотична нотка, емоционално, стегнато, като неспирен екшън, с много динамика и напрежение, с ярки, едро щрихирани образи, със смело вкарване в обръщение на хипотези и трактовки, които звучат меко казано стряскащо и предизвикателно…
С поставянето на българската съдба в общоевропейски контекст, при което е напълно възможно синхронно развитие на събитията като едновременно със създаването на Паисиевата „История славянобългарска“ ще се води руско-турска война, в която един от представителите на задругата Иван - ще се издигне до чин полковник, ще се ожени за незаконно родена княгиня Галина Ростиславова и ще стигне до гвардията и обкръжението на империатрица Екатерина Велика…
Ако се обърнем пък към романа „Девети (2021) ще установим, че Божилов е привърженик на онова, социалистическо, време най-вече заради подобрения живот на обикновените хора у нас, без да си затваря очите и за жестокостите и извращенията му, свързани с Народния съд, смазването на опозицията, национализацията, насилственото коопериране, силната зависимост от СССР, отстъплението по националния въпрос и непрекъснатите боричкания във високите етажи на властта.
Същевременно се оказва, че Тодор Живков, бързо издигнал се в нова България и неин символ, има мисия да открие скритото царско злато в Петлюкската пещера край село Гургулят, цар Борис III e станал генерал Калинов от КГБ, а негова дясна ръка е Никола Гешев – полковник Салински…
Стигнем ли до фентъзито „Селфи“ (2021) ще трябва да преглътнем пътешествия из Галактиката, научни експерименти, възкресяване на гении като Нютон, Айнщайн и Хокинг , до които застава една Истинска и жива Батая, ще асимилираме селфито не като правене на лични снимки, а като процес по съживяване на важни фигури, които под маската на андроиди преминават през процес на богоподобие, за да открият българската следа в религиозните мотиви от творчеството на Леонардо Да Винчи…
Очаквано изненадата е свързана с Боянската църква, изрисувана от майстор Василий, чиято дъщеря Катерина бяга от България след битката при Варна , в която загива крал Владислав III Ягело на 10 ноември 1444 г., за да роди ренесансовия гений, създал шедьоври на изобразителното изкуство като „Мона Лиза“ и „Мадоната с младенеца“…
Съзнателно съсредоточавам вниманието си върху неговата трилогия, тъй като тя е и най-физиономичната и популярна авторска работа, а и защото задава модела на исторически роман – бестселър, който Добри Божилов неизменно следва.
Тя е написана вещо и вдъхновено, с познаване на факти, герои и събития.
Но Божилов не създава хроника – възстановка на миналото.
Той подхожда към историята като към кладенец, от който вади съкровища и предизвикателни концепции и визии, с които станаха световноизвестни Дан Браун и Борис Акунин.
Горещият му патриотизъм го кара да види българската съдба като част от европейския процес, като нашето възраждане се обвързва с цикличните руско-турски войни, с парирането на опитите на Франция и Англия да помагат на Османската империя, с прокарването на мрежа от шпиони и подставени лица, които могат да срещнат бащата на Моцарт и двете му деца, да печелят нагласени търгове в Солун, да стигнат до дворовете на Екатерина Велика и Мустафа III и да подготвят поп Стойко Владиславов за бъдещ национален лидер, известен като епископ Софроний Врачански.
Тази съдба се ръководи от митичната задруга и нейните дванадесет братя – по подобие на дванадесетте апостола, които регулярно се събират на тайни заседания в пещерата Дяволското гърло и които , прокарвайки модела „Преклонена глава сабя не я сече“ стимулират населението да произвежда, да трупа знания, опит и богатство, смелост и дръзновение, докато настъпи момента да изгрее свободата и над България…
Малка подробност е, че задругата е създадена през 1395 г. от цар Иван Шишман, със задачата да работи през годините за възраждането на родината ни и че тази по същество масонска ложа се заражда 204 години преди появата на първата й посестрима в Шотландия…
В такива случаи замаяният читател постъпва като ревностен християнин през Средновековието – „Абсурдно е и затова вярвам!“ и чете в захлас страница след страница, докато стигне финала на сагата.
А в нея Роксана се оказва не само съпруга на наемника Гюнтер – Рене – Исмаил бей, господарят на Рила, но и далечна потомка на Мария, последната българска царица и съпруга на Иван Шишман, от чийто син Кунчо на загиналия й първи мъж води потеклото си Апостола на свободата ни Васил Левски!
Защо да се учудваме тогава, че в „Сказанието“ тайната дъщеря на хан Аспарух Пресияна се омъжва за франка Мартел и от брака им се ражда не кой да е , а самият Карл Велики!
Няма да навлизам в повече подробности, няма да подлагам на анализ и експериментът , който Божилов прави с правилата на родната ни граматика и правопис, само ще констатирам, че е необходимо достатъчно самочувствие и сила, за да лансираш подобни тези и практики и да заставаш зад тях с името си.
Ще отбележа , че с всичките си условности, слабости и парадокси трилогията „Задругата“ е силна и завладяваща сага, най – доброто постижение за Добри Божилов и определено е свежа и нова дума в развитието на българската историческа проза.
Самият факт, че читателят повярва на Божилов, последва го и гласува с парите си за неговата визия за родната история доказва, че писателят е бил на прав път, че от подобно четиво българинът е имал голяма потребност.
Дали високо вдигнатата летва ще продължи да примамва Божилов и в бъдеще – когато излезе „Приключенията на младия Соло“, това ще го разберем скоро.
Тази сага в две части е писана през 2013 г., пет години преди появата на филма на Рон Хауърд – „Соло: История от „Междузвездни войни“ и е личната гледна точка на писателя за приключенията и съдбата на легендарния авантюрист Хан Соло и неговият култов кораб„Хилядолетният сокол“от епопеята на Джордж Лукас „Междузвездни войни“ (1977 – 2019). А за да се мериш с него наистина трябва да си не само смел, но и достатъчно талантлив и пластичен.
С тези си редове искам да вдъхна увереност на прозаика и да му пожелая попътен вятър - по магистралата – смело напред!
Защото е ясно – литературата ни и ние като нейни почитатели имаме нужда от творчеството на Добри Божилов.
БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Източник: https://skif.bg/index.php/preporachano-ot-vas/10791-skazaniyata-na-dobri-bozhilov
