Много често ще чуете, или видите, превъзнасяне на парите като универсално средство за регулиране на всичко в обществото. Думите ще са различни, но съдържанието е едно:
Държавата е лош стопанин, трябва частник да поеме.
Трябва пазарът да определя цената на парко-местата в големите градове.
Повишеното търсене налага вдигане на цената на енергията.
Цената на водата може да достигне до "социалната поносимост".
Здравето е стока като всяка друга, трябва да се регулира от пазара.
Парите следват ученика - нека по-добрите училища имат повече пари..........
Какво обаче означава да изберем парите за регулатор, вместо някакъв друг? Например жребий, или според други заслуги - брой деца, социален статус, обективни нужди и пр.
Означава нещо много просто - ние изграждаме общество "на богатите". Колкото повече системи се регулират основно от пари, толкова повече тези системи ще обслужват единствено богатите.
Да допуснем, че в един блок има 10 апартамента с коли, и 5 парко-места. Общината веднага ще каже: "Въвеждам платено паркиране, и обявявам местата на търг. Няма да има корупция, нека който плати най-много да спечели".
Добре.
В блока има 5 богати обитатели, в чудесно здраве, които печелят търга. Има и 3 инвалиди, които наистина имат нужда от парко-място, но нямат пари.
Какво постигнахме току-що? Идеалното пазарно решение, въпросът с паркирането е уреден, кметът не е взел подкуп...
Но постигнахме ли нещо справедливо? И не бихме ли могли да дадем местата на инвалидите, а богатите да се разходят малко по-далеч до автомобила си?
Друг пример. Здравеопазването да се плаща. Добре. Правим си застраховки. Разболяваме се. Докторът може да ни излекува за 100 лв., може и за 100 хиляди. Как ще ни излекува, мислите...
Разбира се - за 100 хиляди, защото здравеопазването е частно, и така ще спечели повече. Това, разбира се, ще увеличи цената на застраховката, и постепенно - застраховка ще имат основно богатите. Идеално работеща "пазарна" система - здраве за който плаща.
Но да допуснем, че този, който плаща, е глупав богат наследник на милиони. Той ще живее. А беден гений, който може би е следващият Айнщайн - не...
Примерите са безчет, и не е трудно да се намерят, защото днешното общество е обожествило "пазара", и е заклеймило и анатемосало всяка друга система за вземане на решения. Но пазарът далеч не е идеален, той дори е глупав доста често. Пазарът е съвкупност от случайни стремежи, които обобщено дават някакъв общ стремеж. Няма никаква гаранци, че този общ стремеж ще е по-добър за обществото от хипотетично решение на 1 човек, който е по-умен от пазарната общност.
Парадоксалното е, че въпреки че виждаме дефектите на пазара, ние продължаваме да го превъзнасяме. Например прочутата ваучерна система в образованието - парите следват ученика, доведе до фалит на училищата в малките населени места, с което ескалира и обезлюдяването. От друга страна, всичко се насочи в няколко големи града, където струпването на население създава един проблем след друг.
Образованието реално не е "пазар". Ако го оставим напълно на пазара, то ще се самозакрие. Ваучерите са частичен пазар, т.е. ход в грешна посока. Но ако хипотетично направим напълно пазарно образование, то ще рухне. Защото възвращаемостта от образованието е много дългосрочна, а разходите са веднага. Така много родители, ако трябва да плащат, ще предпочетат да оставят детето си у дома, и те самите да го образоват. Някои ще успеят, но като цяло, процесът ще доведе до връщане в Средновековието, когато образование са имали само свръх-богатите. Няма да стане постепенно - първото поколение самообучаващи се ще понаучи нещо от родителите си. Но второто ще учи от тях, третото от тях, и така ще колабираме.
Засега подобно екстремно "пазаризиране" в просветата няма, но в доста други области, то е факт. И берем горчиви плодове, докато "сочим с пръст" някой друг за виновен.
Представете си, че вместо да се плаща за лечение, се избират по случаен принцип кои хора да се лекуват. Тогава ще оцелеят представители на различни социални групи - бедни, средни, богати. Обществото ще запази структурата си.
Ако лекуваме само богатите, обществото ще колабира. Няма да има кой да работи и да произвежда. Обществото е общество в цялост, а не само в частта си "богати". Но ние, прекланяйки се пред Бога на парите, реално правим общество само за богатите. Т.е. самоубиваме се.
Изискването, такава сложна система да е разнообразна и балансирана, изключва идеята всичко да се регулира от парите, и от "пазара". Трябва да се включат и други регулатори. От които всички бягаме, особено елитът. Защото той е близо до парите, и като се въртят повече пари, повече може да присвои. И всичко това е покрито от огромна идеологическа пропаганда.
Нека да погледнем практиката в някои бедни страни, с висока корупция. Управляващите наистина крадат, но издържат огромни системи за натурално, или купонно разпределение на блага.
Екстремните либертарианци казват: "Спрете това, оставете пазара да регулира всичко"...
Но не казват: "Ще регулира, но накрая две трети от тия бедняци ще са измрели"... Т.е. решението не е пазарно, а е някакъв тип преход към пазар, в който постепенно, и всички, да се включат. Разбира се, и парите ще участват като регулатор. Но не само те!
Този процес го видяхме дори в България. Шоковото въвеждане на пазара навсякъде, доведе до емиграция и срив в раждаемостта, които свалиха населението с близо 1/3. Не сме като въпросната изпаднала бедна страна, но в по-лека форма е същото. Неродените деца също са загуба за обществото, точно както и умрелите възрастни, оставени без храна.
Всъщност, истината е, че пазарът и парите са толкова глупав начин за управление, че те винаги стигат до хаос и революция. Накратко казано - като градиш общество само за богатите, накрая бедните те качват на гилотината, бесилото, до стената, народен съд, саморазправа и пр. Общество само от богати просто не може да съществува. Ликвидацията на цели социални класи чрез "парична регулация", води до крах на самото общество, което повлича и богатите.
Погледнете глупостта, в която се вкарваме само в големите градове. Първо чисто пазарно убихме малките, и докарахме народа на едно място. После започват проблеми - няма места за паркиране. Въвеждаме такса. Колите не изчезват, но кметът забогатява. Т.е. взимаме пари от бедните и ги даваме на богатите.
Но тук ще чуете налудничавия лозунг: "Който не може да си плаща за паркиране, да не ползва кола"...
Как няма да ползва кола? Това е основен елемент от създаването на средната класа. Символът на успялата средна класа - тази в САЩ, е автомобилът. Нищо не представя така Америка, като човекът с неговия автомобил. Свобода и сила. И някой ще казва: "Не карай кола".
Бедата е, че не казва само това.
Казват също: "Като нямаш пари, не се вози и на трамвай". Точно това казват с гигантските цени на билетите, които вече правят колите да са по-евтини (логически абсурд). Значи няма да ползваш коли, но няма да се возиш и на трамвай.
Не свършва обаче с това...
Казват ти и друго: "Като нямаш пари, не живей в апартамент". Казват ти го, като цената на парното е 200 лв., и дори нямаш избор да се откажеш от него. "Ами така е, градът е за хората с пари, като нямаш, ходи на село..."
Но нали преди малко ме замъкнахте от селото тук, защото там няма работа, няма училище, няма доктор....
Но изобщо не сме свършили.
"Като нямаш апартамент в София, нямаш право на детска градина". Добре де, нали казахте, че ако ми е скъпо, да не живея в апартамент. Сега живея в циганското гето, вдигнал съм си една хралупа, добре ми е, живея някак. Но искам детето ми да се образова...
"Е, да си имал апартамент и регистрация".
"Но тогава няма да имам пари за парно".
"Ами да имаш"...
Разбирате ли в каква въртележка вкарва хората всеобщото прехласване пред парите. Нима не виждаме простото правило, че парите имат свойството да се концентрират на едно място, с което да създават дефицит навсякъде другаде. Т.е. постепенно да лишават хората от всякакви права и възможности!
Богът на парите предполага всички да му се кланят, което да води до едно безогледно скубане на пари, и до вечен недостиг... Всеки вдига цени, всеки гледа да ограничи другия да ползва някакви права, и резултатът е, че всички накрая са ограничени и по-бедни.
Забелязвате ли, че Златният век на благоденствието, дори на Запад, бе преди 30 години? По времето на социализма на Изток. Който сам по себе си, бе някакъв вид равновесие и благоденствие. И създавайки страх, доведе до квази-социализъм на Запад. Същото, но постигнато чрез данъчно облагане и регулации. Дадоха права и пари на хората, за да не стигне революцията до тях.
Така се изгради западният социален модел.
Сега той също колабира. Но заради себе си ли?
Ни най-малко. Щом издържа 50 години, какво му е?
Колабира, защото го няма конкурентът, и лека полека започват да се отнемат правата на хората. Това става зад пропагандата за "пазарни реформи" и "повече гъвкавост". Постепенно се отвориха пазарите, за да могат корпорациите да изнасят работни места, и да внасят само продукти. Ограничиха се данъчните постъпления, което наложи "съкращаване на разходи".
В обществото (на Запад) има растящо напрежение. И е съвсем нормално - това е поредното общество на богатите, което един подир друг, изключва бедните. Краят ще е познат - революция...
До момента няма нито един случай, градеж на сребролюбив свят, да не е довел до крах и революция.
Колелото се върти неумолимо, и ще е колело, докато не спрем да повтаряме все същите грешки.
Парите и пазарът безспорно са голямо откритие на човечеството, и следва да са един от факторите, които го управляват. НО НЕ И ЕДИНСТВЕН ФАКТОР! Не и всичко да е пазар, и нищо друго - справедливост, разум, съпричастност, логика, да не съществува.
Засега тичаме към пропастта, но може би, един ден в човешката история, колелото ще престане да бъде колело...
Добри Божилов, писател
"Задругата", "Заветът", "Девети"
