Кьорфишек...

Разказ, базиран на информация от ъндърграунда на политиката, основните факти са достоверни, художественият елемент има естетична цел...

…-В тази страна не може да има недосегаеми. Няма значение кой на какъв пост е и от колко време е в политиката. Никой не може да е над закона. Дори президентът… - каза главният прокурор, подир което последва уморителен половин час от въпроси и отговори на журналистки, питащи „има ли доказателства“, „кога ще ги оповестите“, „не нарушавате ли закона, като подслушвате президента“ и пр. Успя накрая да се отърве от тях.

А после изтърпя и цяла седмица канонада на леви медии, близки по президента, няколко хапливи статуса на Първата дама във Фейсбук, и цяла серия от дребни провокации. Постепенно въпросът утихна, а Президентът контра-атакува като удари по правителството, и то взе усилено да се клати.

Никога не можеха да се срещнат, докато траеше всичко това. За последно се бяха видели преди месеци, когато имаха извинение – все пак президентът назначаваше главния прокурор. Но след това – оградени от десетки хора постоянна охрана, среща помежду им бе невъзможна.

Оставаше този прост анонимен чат, който с високата си степен на криптиране, можеше да остане таен поне за няколко десетилетия напред. Преди технологията да осигури достатъчно мощност за декриптиране и без ключ.

-Стана точно както го очаквахме… - каза Президентът Радевски, когато се появи на екрана. Бе в добро настроение.

-Не очаквах, че един човек, управлявал държавата десет години, може да е толкова глупав, че да се хване. Но се получи. Всъщност, още не го вярвам… - отвърна Главният Прокурор Гешевски.

-Глупав султан няма. Така казват турците…

-Точно така. Султанът не може да е глупав, защото е на място, на което бързо би загубил главата си, ако е такъв…

-Това е правилото. Но и от него не оставаме без изключения…

-Наистина не разбирам как подобен глупав човек толкова време е стоял на върха, и е разигравал целия народ…

-Народът не е на себе си от толкова години експерименти, при това не от глупаци. – отвърна Президентът – Той е в нещо като кома, и не може да реагира. Затова тази вопиюща глупост успява да се задържи. Ще е един от най-срамните периоди в историята на България…

-Може би най-срамният… Трябва по-бързо да приключваме… - каза Гешевски.

-Нека не постъпваме глупаво. Бързането е глупост. Като сме изтърпели 10 години, дали ще търпим още дни, или още месеци, е все едно…

-Съгласен съм. Да доизпипаме нещата този път, да изкараме народа от комата…

-Той вече излиза от нея. Но бързото лечение може да е смъртоносно… - каза Радевски, и другият очевидно бе съгласен.

Това бе голямата им игра, която бяха завъртели още преди месеци. Театър, с който да приспят Мутревски – министър-председателят, докато го катурнат от поста му. Знаеха най-голямата му слабост – той бе пристрастен към постовете. Един добър политик би могъл да има влияние и от различни позиции. Но не и Мутревски. Той бе суетен и нарцистичен, и за него бе важно да е на върха, всички да го гледат, и да му се възхищават. Една непростима слабост във вълчата джунгла на професията „политика“.

Първом леко се скараха. Президентът върна назначението на Гешевски, демонстрира че не е съгласен. Че му става враг. После го пусна, привидно „без избор“. Макар че реално, ако би искал, ми могъл да го мотае до безкрай.

След няколко месеца, Гешевски му го върна – поиска тълкуването на имунитета му, и започна да пуска слухове за „държавна измяна“ и „предателство“. Стана скандал, в края на който излетя и добре подготвения „кьорфишек“ – безсмислено и недоказуемо обвинение за връзкарско назначение на бъдещата съпруга на Президента, на заплата 400 лв. Бяха наясно какъв присмех ще предизвика този фарс, и колко комично се ще изглежда, на фона на чудовищната корупция на правителството на Мутревски, някой да разследва 400 лв. заплата. Бяха наясно, и това целяха.

Кьорфишек, който е достатъчно глупав, за да не навреди на Президента, но и доста над умствения потенциал на Мутревски, за да се усети, че го работят.

В резултат – Радевски и Гешевски изглеждаха скарани, институциите в конфликт, а Мутревски влезе в обяснителен режим, че „няма нищо общо, той нищо не е разследвал и подслушвал, всичко е работа на прокурора“.

Което бе точно така, но бе работа не само на прокурора, а и на Президента. И на двамата.

А за народа – всичко бе по вина на Мутревски, който бе създал култ на личността около себе си, до такава степен, че никой не би повярвал на нищо друго, освен че той е виновен за всичко.

-Сега довършваш Черепов, той е важен, за да вдигнеш рейтинга… - каза Радевски.

-Моят рейтинг от всичко лети, с изключение на този цирк с теб. Като черно мазно петно е върху името ми. Нахвърлих се върху най-уважавания човек в държавата. Представи си без това, как щях да изглеждам – арестувах действащ министър, за пръв път в историята. Арестувах най-богатия българин. Разследвам големия грабеж на приватизацията…

-Щеше ти да станеш най-уважавания, може и следващият президент… - каза Радевски – Но Мутревски щеше пак да оцелее. Ти – президент, той – пръв министър и върти държавата на пръста си…

-Трябват жертви…

-Трябват наистина… - съгласи се държавният глава. И продължи – Черепов го разследваш, и няма да пускаш всичко наведнъж. Да има за всяка седмица по малко.

-То при него си има за цяла година напред…

-Няма да бързаме. Черепов отвлича добре вниманието. Работиш го, а аз работя Мутревски, уж че не разбирам, че той не ти е началник. И го нападам за всичко.

-Той може и вярно да си мисли, че ми е началник, и просто да не ми е нареждал това…

-Да, Мутревски обича да вярва, че е голям началник. Това е негова слабост. Вътре в себе си вярва, че ти е началник, и затова му е лесно да повярва, че аз мисля същото. Може дори да ме съжалява – този президентът си мисли, че като аз съм началник на Гешевски, всяко едно нещо му нареждам. А той Гешевски това сам го надроби, но как Радевски да повярва…

-Вече можеш да мислиш като Мутревски.

-Да, добре е ако можеш да мислиш като врага си…

-Военна стратегия… - усмихна се Гешевски.

-Да, военна стратегия…

Бе я овладял първо в българското военно училище, после в Академията, която бе на световно ниво, макар и да нямаше този авторитет. Но може ли да не е на световно ниво Академия на единствения народ, дето не е губил битки и войни на бойното поле. В Академията бяха познанията на поколения офицери – без значение царски, фашистки, комунистически или демократични. Всичко бе събрано, и след като тази армия бе имала толкова славни победи, не бе ли логично и Академията и да е най-добрата?

Със сигурност бе по-добра от американските академии, където се бе „до-обучавал“ след това. Бе минал и през двете, и се бе убедил, че нищо не създава така военната наука, като добрата армия, която е натрупала практически опит.

-Значи сега работим Черепов, пускаме приватизацията, въртим и по-дребни риби „за смазка“ – кметове, общинари, някой бивш депутат, още някой и друг олигарх… - каза прокурорът.

-Точно така. Няма да посягаш на строителната министърка или на Воеводски, преди да ти кажа. Трябва да въртим чорбата, докато достигне определена температура. Това е моята работа – аз я въртя, като ти пускаш въдицата, а аз пренасям всичко в политиката…

-Аз ти създавам проблеми, а ти ги прехвърляш върху Мутревски. Изглеждаш нападнат от него…

-Никой не е в по-добра позиция от нападнатия. Всеки нападнат има право да се брани…

-Осигурих ти извинение за разнебитиш коалицията, като изглежда, че те те нападат…

-Заедно осигурихме това извинение. Планът бе съвместен… - върна жеста Президентът.

-Обаче и аз имам един проблем… - каза Гешевски.

-Какъв…

-Приказката за прекомерните успехи. Така както тръгнах, успехите вдъхновяват. И сега трудно удържам прокурорите да не си излеят целия гняв на мафията. Толкова години са ги потискали, имат данни, доказателства, документи. Сега гледат Главният как мачка бандитите, и се вдъхновяват…

Президентът се замисли. Това бе логичен, но проблем, който не бяха предвидили.

-Наистина, да те мачкат с десетилетия престъпници, завзели властта, и да гледаш как пошлостта побеждава, е обидно и унизително. Сега доста прокурори ще искат да си го върнат…

-Именно. Едва ги удържам. Поне 10 министри веднага могат да идат в затвора. И техните групички от бизнесмени и аферисти.

-Това ако стане, ще задминем Кьовешеску…

-Ще задминем целия Европейски съюз, ако ги пусна. Тук е крадено и грабено по най-арогантния начин – направо през просото. Дори не са се крили, никой не се е пазел. Всички са знаели, че прокуратурата е подчинена.

-Това е сериозен проблем. Може да провали всичко. Бързото отмъщение може да даде сила в ръцете на врага… Трябва да удържиш.

-Удържам де. Засега удържам. А и Черепов е толкова голяма хапка, че действа като упоител. Като прехласнати са хората. Гледат и не вярват на очите си.

-Още малко трябва. Да закипи чорбата. Малко им трябва. И те се нервират, и не се усещат, че техните нерви подсилват огъня. – каза Президентът.

-Ще направя каквото трябва. Ако ще да арестувам млади честни прокурори, ще го правя, за да не прибързаме и да объркаме работите. После ще ме разберат, ще им се извиня…

-Точно така – ще те разберат… Сега продължаваш по плана. Но приготви всичко срещу Воеводски – там за паспортите, самолетите, всички тия съмнителни сделки. Да е готово – направо да иде в затвора. И Аврамевска – и тя да е готова.

-Те тия двамата отдавна са готови.

-Но трябва да имаме поне пет министри, с безупречни доказателства. Да няма никакъв шанс да отвърнат на удара.

-Толкова е крадено, че мога да ти намеря и десет министри, та и самия премиер, виновни за по десет престъпления, в рамките на 2 седмици…

-Твоята работа излиза по-лесна – където погледнеш – все папка. А аз трябва да готвя бавна политическа чорба…

-Мръсно нещо е политиката…

-И намирисва…

-Обаче трябва да я прочистим най-сетне…

-Правим го вече. Единственият ни враг сме самите ние. Ако изгубим търпение…

-Той народът губи търпение, не ние. Ние подир народа вървим…

-Има вярно в това…

-Но сме момчета от квартала. От дъното, ще издържим... - каза накрая Гешевски. 

Основното, което ги събираше. Те бяха обикновени хора от низините. Всеки, изкачил се по своята стръмна стълбица, без никой никъде да му помага, дори всички пречеха. Понякога Господ издигаше такива хора - невероятно, но факт, явно за да върнат равновесието в обществото. И двамата си приличаха по това, и се разбираха идеално. Момчетата от гетото срещу шмекерите от лукса.
-Момчетата от квартала накрая винаги побеждават... - отвърна Президентът.

Разговорът продължи още петнайсетина минути, после се разделиха.

Кой би могъл да предположи, че играят в един отбор? Толкова добре бяха разиграли театъра, че изглеждаха като непримирими врагове в два престъпни клана. Единият прави разследвания и намеква за „държавна измяна“. Другият – готви конституционни промени за „озаптяване на неконтролируемия главен прокурор“. Кой би предположил…

Но обективно погледнато, друг начин не бе възможен. От поне трийсет години тази държава не съществуваше. Не съществуваха и институциите ѝ. Нямаше нито президент, нито главен прокурор. Това бяха празни от съдържание длъжности. Всичко бе в ръцете на организираната престъпност. Тя можеше да свали всеки един, да постави нов, да убие всеки, да го дискредитира. Дори в момента, и Радевски, и Гешевски бяха заобиколени от агенти на олигархията. Които да ги наблюдават. Те знаеха кои са, но ги оставяха, за да скрият истинския си замисъл. Подобна инфилтрирана система можеше да се пребори само тайно. Само тихо да я подриваш, докато си готов да нанесеш един единствен и съкрушителен удар. Ако ударът не е съкрушителен, после предстои да платиш сметката. И олигархията да те унищожи, а подир това – да възстанови всичката си власт.

Не.

Единственият начин бе да се действа тайно.

Още малко оставаше…

Още малко…

Добри Божилов

20.02.2020