Уважаеми приятели, романът "Еврокалипсис"
се отделя в собствен сайт,
където ще бъде основното му място.
Можете да четете и тук, засега,
но идеята е да се премести
на индивидуална позиция.
Сайтът е тук: ЕВРОКАЛИПСИС.
Най-богатият човек на Земята, и то не само в текущата епоха, а изобщо. Бе задминал Гейтс, Рокфелер, Морган, а въпросът дали и легендарната фамилия Ротшилд бе неясен - основно защото никой никога не бе знаел колко точно е богатството на последните. Но всъщност, и Мъск не знаеше колко точно е неговото.
Появата
му на всяко едно публично мероприятие бе започнала да се превръща в
шоу. Все едно бе нещо средно между рок-звезда и Президент на САЩ. Но
странното бе, че в последните години това явление се засилваше, а не
отслабваше, въпреки че светът отиваше по дяволите, и не бе логично
хората да се интересуват много от знаменитостите и проявленията им. Но
пък в кризи хората търсеха силния водач, пророка, месията, и може би
Мъск бе започнал да се превръща именно в това.
С шейсет процента от
дяловете на “Мъск Кърънси Корпорейшън”, общите събрания на акционерите
бяха една формалност, която дори не бе нужна. Бе ясно какво ще се реши, и
би могъл да го прокара дори през Борда. Но останалите четиридесет
процента бяха впечатляваща акционерна собственост, и ако се появяха
вкупом на пазара, можеха да го сринат. С което да се обезценят и
активите на мажоритарния собственик. Затова Мъск провеждаше тези
събрания, придаваше им огромна помпозност, основно за да внуши на
малките акционери чувство за собствена значимост, и те да не продават. И
това “захарче” доста добре работеше - като всички други схеми, с които
се бе издигнал. Суетата на хората бе идеална валута, и можеше да ги
мотивира дори да понесат загуби, за да са във вниманието на другите. Но
до момента, поне корпорацията, създала “Елънкойна”, не бе имала нито
една година със загуби.
След като балетът напусна сцената - бе
съставен единствено от световни шампионки по художествена гимнастика,
като всяка получи по милион долара за тази единствена поява, последваха
няколко “подгряващи” речи. Те отчетоха бурния възход на компанията,
неразвривната и връзка с другите проекти на Мъск и бляскавите
перспективи за следващите три години. Специално бе наблегнато на
близостта със “СпейсХ” и предстоящото завладяване на Марс. Космическите
начинания на Мъск бяха тези, които относително носеха най-малко приходи,
и често дори работеха на загуба, но бяха най-мощната реклама,
умножаваща цената на акциите на останалите му компании.
Подир цялата
тази внимателно планирана подготовка, на сцената се появи и самият той.
Вече преминал шейсетте, но всъщност - доста млад, сравнен с Путин,
Байдън и Си, които продължаваха да управляват света. И в добра форма -
спортуваше редовно, а собствените си резултати ползваше за пропаганда на
друга своя компания - тази за продължаване на живота и дори за неговото
превръщане във вечен.
Мъск се появи подвижен, жизнен, усмихнат,
махайки като политик на прехласнати избиратели. Направи дори едно салто,
което на възрастта му, предизвика екстаз на тълпата. Накрая се озова на
трибуната…
-Мои скъпи приятели, ето ме отново при вас… - започна
той - Най-доброто за един главен изпълнителен директор е да се появи
пред акционерите си и да отчете новите ръстове. А нашият проект расте от
само себе си. Не е до мениджмънта и Борда. Не е до мен. Елънкойнът се
крепи и расте, само благодарение на здравите си основи. И на
безотговорното поведение на всички Велики сили, които сами унищожават
собствените си валути.
Нашата корпорация администрира Елънкойна, но
работата ни е основно да осигуряваме допълнителни удобства - като
връзката му с мрежата Старлинк-3. Останалото се постига от технологията и
от идеята, вложена в началото.
Аз съм горд, че стартирах този проект, но много повече трябва да сте горди вие - че ми повярвахте, и ме подкрепихте в началото.
Толкова
години вече се появявам, и ви казвам едно нещо - “Благодаря”. Винаги ще
го казвам, докато съществува Елънкойнът, а това значи - за вечни
времена… - двусмислено продължи той.
Една криптовалута с разпределено
съхранение бе вечна сама по себе си. А думите на Мъск по същество
намекваха, че самият той също мисли да бъде вечен…
-Нашата валута -
частна и независима от никоя държава, вече се превръща не в наша, а в
такава на целия свят. Макар да не може да се докаже - всичко е анонимно,
но по транзакциите в Старлинк-3 може да се съди, че ни ползват дори
доминиращите в Европа крайно комунистически партизани. Тези, които
отричат парите и нашия възглед към прогреса, дори те ползват Елънкойни.
Ние
осигуряваме изключителен продукт, с минимални транзакционни разходи.
Което ни гарантира огромен оборот, и тези транзакции генерират сериозни
приходи. Това са нашите комисиони, които днес ще разпределим като
дивидент. Изключително доволен съм, че той отново е повече от миналата
година. И забележете - с цели петнайсет процента ръст, при положение, че
количеството Елънкойни е нарастнало само с три процента. Имаме
дванайсет пункта ръст на оборотите. Това е най-истинската оценка за
доверието и дали струваме нещо.
Убеден съм, че е въпрос на време
Елънкойнът да се превърне в основната световна валута и да направи
всички останали излишни. Това ще отслаби настоящите Велики сили и може
би имперската им политика. Защото грандоманията на страни като САЩ,
Русия и Китай, в момента води до безкрайни неблагополучия. Ако империите
загубят стойността на своите валути, може би няма да са така арогантни и
забравили стойността на човешкия живот…
Мъск спря за малко, отпи от
водата, прелисти нещо в папката си. Всъщност, не четеше - всичко това
бяха само жестове за разтегляне на времето. После продължи:
-За
голямо съжаление обаче, е възможно и разрушителното влияние на старите
световни сили да успее да разруши планетата ни, преди новите и разумни
да се наложим. Трябва да признаем, че въпреки усилията ни, е възможно и
да се провалим. И тогава - Елънкойнът няма да има никакво значение.
Защото той е просто пари, една фикция, на която всички вярваме, за да
обменяме продуктите на своя труд. А като няма труд, като няма хора, за
какво са ни пари…
Поради тази причина, Елънкойнът е пряко свързан с
друг голям проект - колонизацията на Марс. Знам, че част от вас са
акционери и там, надявам се и останалите да дойдат. Днес ще ви направя
предложение в тази посока.
Знам и, че има скептици - не само Марс е
далеч, не само е скъпо, но и тази планета е много по-неподходяща за
живот, тя е много по-изхабена от Земята. Вероятността да намерим там газ
и петрол е нищожна - защото те са продукта на древния живот на Земята,
какъвто едва ли е имало на Марс в последните милиарди години. Дори
водата ще е много малко.
Но знаете ли какво е основното предимство на
Марс? Предимство, което няма никоя точка на Земята. Това е
обстоятелството, че се намира на милиони километри от самата Земя.
Никаква ядрена или друга ракета не може да го достигне. Нито случайно,
нито умишлено. А ако такава бъде изстреляна, тя ще може да се наблюдава
дълги месеци, преди да завърши пътя си.
Да, Марс е далеч, при
днешното ниво на скорости. Но това го прави безопасно убежище от
собствената ни лудост. Така както чумна епидемия в Европа не би могла да
засегне хората отвъд Атлантика, така и никаква човешка лудост, която
може да ни самоубие на родната ни планета, не може да зарази Марс.
Имаме ли нещо по-добро, и по-близко?
Мисля, че не… - мъск отново отпи от водата. След няколко секунди, стигна и до новата си идея.
-Знаете,
че Елънкойнът, извън общият регулиран добив, има и еднократна емисия от
до три процента на година, която може да се поиска от един единствен
портфейл - моят собствен, който е и собственост на нашата корпорация.
Това е буферът за регулиране на инфлацията или дефлацията. В последните
десет години винаги сме го активирали, макар понякога да е имало идеи да
се задържи. Може би тези идеи са правилни, защото не е изключено една
ограничена емисия, при нарастващо търсене, да доведе до по-голям ръст на
курса на Елънкойна, отколкото е номиналното раздаване на още 3% сред
акционерите.
Но досега не сме се отказвали от дивидента си.
Но днес и за пръв път ще ви направя ново и конкретно предложение.
Ако
бихте искали, бихме могли изцяло да насочим новите емитирани Елънкойни,
към “СпейсХ”. Това ще бъде поток от пари, в полза на спасителното ни
убежище, ако Великите сили доведат до край налудничавите си политики.
Това ще предложа на акционерите - нека прелеем всички нови Елънкойни в
подкрепа на прогреса, а в замяна - ще получите акции в “СпейсХ”. Те ще
бъдат изчислени по настоящата пазарна цена, минус десет процента, тоест
за всеки Елънкойн, ще получите десет на сто повече акции, отколкото ако
си ги купите на борсата… - при тези думи, Мъск бе наясно, е възможно
самите акции на “СпейсХ” да паднат временно. Затова имаше готови агенти,
които да изкупуват. При повече късмет, можеше да раздаде на новите
хипотетични акционери, доста дялове почти без пари за него самия.
Обичаше да прави тези словесни сделки. Пазарите бяха толкова елементарни
за манипулиране. На тях се крепеше и невероятния му възход…
-Разбира
се, по никой начин не приемайте моя преобладаващ дял като определящ. Аз
бих могъл и сам да гласувам нашата корпорация да придобие акции на
“СпейсХ”, и вие косвено бихте ги получили. Но не това е целта ми. Аз бих
искал да овладеем Марс като убеждение, а не насила или като
корпоративно изнудване. Ето защо предложението ми е в този различен вид.
Ако
мнозинството в тази зала, като изключим моите дялове, реши това, ще го
направим. Ако ли не - моите шейсет процента ще гласуват “против” и ще
продължим като всички предни години досега. Обществото трябва да знае,
че Елън Мъск е всичко друго, но не и диктатор, той не е дори
демократичен насилник, когато има собствено мнозинство…
Тези думи,
освен огромна щедрост, бяха и борсова манипулация. Мъск си подготвяше
извинение за флуктуациите, които щеше да предизвика, и после можеха да
го съдят едни или други инвеститори. От всяка подобна игра на пазара,
той винаги излизаше с голяма печалба. Но ако една сделка се провалеше,
защото “народът така реши”, то ръцете му бяха измити.
За него лично
бе от умерено значение дали въпросните три процента нови Елънкойни ще се
влеят в “СпейсХ”. Дори друго да решеше залата, той самият би имал
шейсет процента от тях като дивидент. Тоест 1,8% нови Елънкойни, което
бяха много милиарди като сума, щяха да идат в космическата му компания.
Но защо да не спечели от спекулацията с възможностите за едно или друго развитие...
-Елънкойнът
е привидно най-успешния ми проект, поне по носените печалби. Но личното
ми убеждение е, че голямата цел на живота ми е “СпейсХ”. Това ще отвори
нови хоризонти на човечеството. И вие имате избора да бъдете част от
началото на великото бъдеще…
След тези последни думи, супермагнатът
се поклони - като артист пред своята публика, и слезе от сцената. Зае
мястото си при другите членове на Борда. Бурните овации няма нужда да
бъдат описвани.
На трибуната се качи водещият на заседанието - Игор Джонсън.
-Скъпи
приятели, с новото си предложение, нашият лидер г-н Мъск изненада
всички ни. И то ще бъде добавено в точка “Други”, която е включена в
дневния ред. Напоследък, все в тази точка обсъждаме най-важното. Но
извън нея, имаме гласуване на отчета за годината, бъдещите инвестиции,
избора на нови мениджъри, както и най-важното - дискусията, в която
всички вие ще получите своето право да бъдете чути. Кой ще се осмели
пръв да говори след самия г-н Мъск?
Този театрален въпрос, имаше
добре подготвен театрален отговор. Веднага ръка вдигна Джони Рибера -
дългогодишен акционер, притежаващ малко над 1%.
-Аз лично, с две ръце
подкрепям г-н Мъск, и гласувам за инвестицията в “СпейсХ”. Смисълът на
живота ни не е трупането на парите, а тук сме все хищници, които цял
живот с това се занимават, смисълът е за какво ползваме парите. Аз
мисля, че Марс е нещо, което си струва. Елън Мъск е единственият голям
бизнесмен на света, световен лидер, който посочва с пръст недъзите ни и
вината на политиците. И посочва решение! Аз съм убеден, че печалбата от
спасението на децата ни струва повече от всеки друг дивидент, който
можем да получим…
Рибера седна, а Мъск доволно се усмихна.
По това
време акциите на “СпейсХ” падаха, поради огромния риск от нова
непокрита емисия, а милиардерът наблюдаваше как брокерите му трупат
евтини активи.
Вторият взел думата обаче беше един по-дребен
акционер, притежаващ общо под една десета от процента. Казваше се
Хирохито Макагаве.
-Г-н Мъск, нашия способен главен изпълнителен
директор, вероятно представя поредна своя велика идея. Факт е, че от
идеите му спечелихме всички. Дори дребни участници като мен, вече имат
по триста-четиристотин процента увеличение на инвестицията, спрямо
старта. Но все пак, винаги освен г-н Мъск, са се чували и други гласове -
по-умерени и по-прагматични. Считам че и сега трябва да се изкаже
подобно мнение. Идеята за космически прогрес е велика, но не виждам защо
трябва да се обвързва с финансово-монетарния бизнес на “Мъск Кърънси
Корпорейшън”. Аз лично не съм привърженик на разнородните конгломерати,
които се занимават с всичко. Нека всеки върши това, в което е добър. В
този смисъл, призовавам да гласуване за пълно разпределяне на емисионния
дивидент. А който желае друго, нека си купи акции на “СпейсХ” на
свободния пазар.
-Г-н Мъск предлага същото, но с доста сериозна
отстъпка - десет процента. Това за някои инвеститори ще значат милиони
долари или елънкойни - кой в каквото мери… - репликира го
председателстващият събранието. Не бе съвсем редно така да се прекъсват
говорещи, но в корпоративния свят винаги бе имало равни и по-равни. Може
би дори - най-равни - като самия Мъск.
-Тогава нека е пожелание… - каза Хирохито.
-Това
не може да стане - в корпоративните сделки важи или офертата за голям
договор между корпорациите, или нищо. - чу се глас от залата. Неясно бе
това от клакьорите на Мъск ли бе, или бе съвсем логичен изразяващ
доводи. Но самият Мъск кимна одобрително и подхвърли:
-”Глобъл
Кърънси” е голяма компания, както и “СпейсХ”. Големи сделки между големи
компании водят до големи премии и ползи за всички. Няма как да
гарантирам десет процент бонус ако тръгнете сами да си купувате акции на
борсата. Аз не управлявам борсата…
-Точно така е, прав е Мъск… -
чуха се още няколко гласа. Не бе изключено и това одобрение да бе просто
подмазване пред по-силния, защото с толкова много проценти, той така
или иначе, винаги би могъл да прокара всичко. А мнозина се досещаха, че
дори сред акционерите, които не бяха свързани пряко с него, имаше свои
хора, и не бе изключено и сред тях вече въпросът да е решен. Значи - да
се поклоним навреме на “краля”, преди още официално да е спечелил.
Все пак, появиха се и опозиционни гласове:
-Има
правота в думите на г-н Макагаве. Хоризонтът на “СпейсХ” е твърде
дълъг. Тази компания изобщо не раздава дивиденти. Ползата от нея ще е
стъпването на Марс, което е обществено полезно, не инвеститорско благо.
Обещават се и недвижими имоти на новите най-скъпи търговски улици във
все още несъществуващия град на Марс. На всичкото отгоре, дори
юрисдикцията на Марс е неуредена. Същите площи могат да ги продават
китайци, индийци, руснаци, та дори нашата си американска НАСА, която е
отделно от “СпейсХ”. Да, Марс би бил огромна стъпка за човечеството, но
не и за инвеститорите. Нашата цел е парите ни да трупат доход, а кога ще
идем на други планети - това е отделен въпрос… - тия думи бяха на
Майкъл Съливан - собственик на около половин процент.
Принципно,
думите “малък инвеститор” бяха малко изкривяващи. Спрямо пазарната
капитализация на корпорацията, дори “беднякът” Макагаве бе
мултимилионер. В тази зала истински бедняци нямаше.
-Акциите на “СпейсХ” растат всяка година. За какво са ти дивиденти? Продавай и си живей живота… - репликира го женски глас.
-Никой
бизнес, основан само на покачване на цените на акциите не е вдъхващ
надеждност… - отвърна Съливан - Прилича на пирамида, Понци-схема - не
получаваме дивиденти от приходи и печалби, а само от очаквания…
-Марс е цяла планета. Господин Мъск е най-близо до нея. Това малко като актив ли ви се струва…
-Това че някой ще стъпи първи на Марс не значи, че е негов… - каза Макагаве.
-Има
закони по аналогия - морското право. Няма още космическо, но като няма
право някъде, се прилага най-близкото. По морското право, г-н Мъск и
“СпейсХ” ще станат собственици на Марс. Или поне на някакъв единично
обособим регион, отделим от останалите, на който стъпят първи. Това са
трилиони долари, елънкойни, всяка една валута… - каза председателят на
събранието.
-А каква армия има г-н Мъск? В цялата колониална епоха е
имало “първи стъпили някъде” и после идва флотът на Британската империя и
всичко става британско… - каза Съливан.
Тук Мъск се изправи и почти гневно каза:
-Във
всичко ще ме въвлечене, но не и във военщина. Аз съм последният
миролюбец на този побъркан свят. Сега остава и Марс, който ще донеса на
човечеството, да бъде напълнен с танкове и ракети.
-Но няма да има кораби - няма морета… - подметна някой…
-Иронията е впечатляваща… - рече Мъск и седна отново.
Председателят отново взе думата:
-Моля
не подигравайте г-н Мъск. Той можеше да е най-богатият от всички
оръжейни производители. В последните години светът се срина, а основата
на всички модерни цивилизации, включително нашата, е в руини. Европа е в
руини. Там властват корумпирани барони и фанатизирани комунисти.
Единственото, което Европа все още може и купува, е оръжие. Всеки купува
оръжие, за да избива другите като него. И г-н Мъск категорично отказа
да участва в това. Дори продаде някои свои малки пакети акции, които
бяха свързани с оръжейното производство. Забележете - продаде ги в
началото на войните, когато се очакваше те тепърва да поскъпват. Войната
е последното, което нашият лидер ще включи в бизнеса си. Може би това
го прави толкова велик и успешен във всичко друго! - думите бяха силни е
впечатляващи и вероятно биха предизвикали избухване на аплодисменти на
някое политическо събиране.
Това обаче все пак бе акционерно събрание и присъстващите се интересуваха само от пари:
-Признавам,
че шегата с танковете бе неуместна, но по-важна е същността - Марс е
неовладяна територия, неуредена юридически, в никой случай - защитена
надеждно… - думите бяха на Хирохито - Тоест, това е бизнес, но вид
високо-рисков бизнес. Има хора, които обичат да инвестират в това. Но не
можем да искаме всички да го правят. Има инвеститори, които предпочитат
по-спокойните вложения. Нека всеки направи своя избор.
Мъск отново взе думата:
-Именно
затова изобщо го има това обсъждане. За да покажа уважението си към
вас. Юридически то не е нужно. Но всички знаят, че корпорациите на Елън
Мъск са нещо различно и той самият, аз самият, зачитаме всяко мнение и
интерес… Ако не искате дялове в “СпейсХ” ще получите дивидента си…
-Може
би един ден великодушието ти ще те убие, но дотогава ще си най-великият
и най-благородният милиардер на Земята… - каза председателстващият.
Дискусията
продължи още около час. Не защото имаше какво да се обсъжда, а защото
случващата се драма се отразяваше много бурно на борсата и Мъск
установи, че ще изкара повече пари, ако проточи заседанието. Така по
негов знак поне още една дузина клакьори се изказаха, което пък логично
доведе до насрещни мнения.
През това време форуми и социални мрежи
подивяха от коментари, а на Уол Стрийт се заговори дори за временно
спиране на търговията. Но това не можеше да стане, защото Мъск вече бе
постигнал нещо много по-голямо - основната търговия можеше да минава и
без Уол Стрийт. През крипто-борсата, качена в Старлинк-3. Уол Стрийт
имаше морална стойност, но нищо повече. Наистина, ако спряха търговията,
това щеше да повлияе и на общия пазар. Но разбирането, че няма да го
спре, а само ще “повлияе”, вече бе превърнало решенията за спиране на
борсата само в хипотетична възможност.
От хаоса на акционерното
събрание, акциите на “СпейсХ” се сринаха с тринайсет процента. А от
колебанията ще става ли, се повлякоха и акциите на “Мъск Кърънси
Корпорейшън”. Заделил готови пари отпреди това, милиардерът купуваше ли
купуваше. Всъщност, думата “милиардер” бе неточна. Той самият влагаше
сериозни суми, за да я налага. Вероятно вече бе “трилионер” - първият в
историята. Но се опитваше да скромничи и да предизвиква симпатии само с
“милиардер”.
Накрая - когато всички заделени фондове, та и извънредни
бързи заеми, които изтегли, се изчерпиха, Мъск отново се изправи и без
да иска думата, отиде на трибуната. Като го видяха, всички замлъкнаха и
така по същество му дадоха думата:
-Скъпи приятели, твърде много се
разгорещихме. Разбирам аргументите на всички. Разбирам и най-важното -
поставих твърде труден и сложен въпрос. Аз съм виновен. Извинявам се. Но
стана и нещо по-голямо - ако погледнете борсата, ще видите, че тя е
полудяла. Заради нашето общо събрание. Заради събрание, което дори е
безсмислено, доколкото един акционер има шейсет процента. Но въпреки
това - разтърсихме пазара. Намирам това за неправилно. Много хора губят
трудно спестените си пари при борсови трусове. Отговорни сме и към тях.
Затова ще предложа следното решение - всеки ще получи своя дивидент от
новата емисия. А който иска, ще може да си купи акции от “СпейсХ”, но не
новоиздадени, какъвто бе първоначалният замисъл, а от моите. Ще
предложа от собствения си дял, с десет процента отстъпка. Така всеки ще
получи своето…- каза той и в един от много редките моменти, бе
прекъснат. Игор се обади:
-Така ще изгубиш милиарди. Това е благотворителност. Подарък. Десет процента на акция…
-Нека
така да бъде. Аз вярвам в Марс. Вярвам и в консервативните инвеститори,
които не искат да рискуват. Нека всеки получи своето. А Елън Мъск -
най-богатият човек на Земята, може да си позволи една загуба. В името на
справедливостта - може…
След тези му думи, пазарът отново полудя, но
вече нагоре. Всички акции се качиха на нива на които Мъск, дори с десет
процента отстъпка, щеше да ги продаде пак на печалба. Тоест докато
траеше суматохата, той бе изкупил достатъчно и достатъчно евтино, за да
раздава после като Дядо Коледа…
Някои по-умни участници на пазара
усетиха какво бе станало, но тъй като бяха умни, и тъй като бяха го
предвидили, бяха предпочели и те да се включат и да направят някоя пара,
вместо да вдигат шум.
А в медиите Мъск за пореден път бе обожествен.
“Милиардер със съвест…”
“Марс е превзет, и ще е едва първа стъпка за такъв велик човек…”
“Елънкойнът наля милиарди в СпейсХ…”
“Мъск подари милиони на милиони…”
“Господарят на мира отвя всички войнолюбци, трупащи от оръжия и кръв…”
Тъй
като не му се случваше за първи път, го прие спокойно. Пък и бе събрал
толкова нови пари в рамките на час-два… Имаше за какво да е щастлив…
Но
имаше нещо, което бе в състояние да промени всеки оптимизъм. Той
наистина вярваше, че светът отива по дяволите. И мисията до Марс бе
най-важната, много по-важна от Елънкойна и всичко друго. Всичко друго,
заковано към обречената Земя. А законите на физиката не можеха да се
преодолеят с пари. И Марс все още бе доста далеч и доста труден за
масовото заселване, каквото не само мечтаеше Мъск, но и бе необходимо,
ако така ще се спасява човечеството… Въпросът не бе просто някой да
стъпи на четвъртата планета. Бе необходимо заселването да е голямо и
масово… И засега все още - почти непосилно…
(Продължава скоро)
Добри Божилов, Хир Дуло
28.11.2022
