Турското робство... Глава 16 от "Еврокалипсис"

Уважаеми приятели,
романът "Еврокалипсис"
се отделя в собствен сайт,
където ще бъде основното му място.
Можете да четете и тук, засега,
но идеята е да се премести
на индивидуална позиция.
Сайтът е тук: ЕВРОКАЛИПСИС

Империята на кюрдите се разклати, и това помогна на българите. Личен емисар на Живков бе проводен в столицата да наблюдава трусовете.
Турция бе победена, но турският народ не бе унищожен. И след обичайния шок и нокаут, започна да се съвзема. Появиха се терористични групи и партизански отряди. С оглед на факта, че самите кюрди не бяха кой знае колко силни - то днес силни в света почти не бяха останали, ако не броим атомните бомби, които внушаваха измамно самочувствие - та с оглед на този факт, и поддържането на империя бе трудна работа. Може би по-умен бе подходът на Живков да не гради гигантска държава, а да се фокусира върху развитието на малката. Но кюрдите бяха вече с империя, а империя сътворена от партизани, се и клати лесно от партизани. Бе дошло времето и турците да бъдат уважени, и да получат някакви права - подобно на други - далеч по-малобройни народи, при които пребиваването им в общата държава, бе със споразумение, а не насила.
Кюрдите допуснаха турски депутати в парламента, и дори назначиха турски министри. Но с оглед на факта, че империята се намираше точно на мястото на бивша Турция, и десетилетия основен враг на кюрдите бяха именно  турците, сега новите властващи се страхуваха от нещо повече. “Няма как да върнем турското управление, да се откажем сами от свободата си” - така разсъждаваха те.
А за турците, свободата на кюрдите, бе робство.
-Искаме автономия. Каквато имат арменци, грузинци и араби… - провикна се Мехмед Джоханоглу - ръководител на етническата турска фракция в в парламента. Провикванията бяха и без да имаше конкретен повод, защото кюрдското ръководство избягваше да поставя тези въпроси на обсъждане.
-Сега сме на друга тема, представител Джоханоглу… - отвърна Председателят - Ахмед Йоджалан.
-За нашата тема винаги няма време. А улиците са в кръв…
-Тогава спрете тези терористи и да се разберем мирно…
-Те не са терористи! Отнехте свободата ни. Турците не могат да бъдат роби…
-Вие не сте роби, империята на е всички, хората са равни. Именно империята сложи край на робството, в което вие държахте нас - кюрдите…
-Турците не се мислят за свободни…
-Както и да е, сега да продължим с бюджета… - закова накрая Йоджалан.
В знак на протест, цялата турска група напусна залата.
Подобни премеждия се случваха постоянно, напреженето растеше. В кулоарите, където нямаше официално заседание, разговорите нямаше как да се прекъснат.
-Тези безредици могат да прераснат в турско въстание… - коментира Кенан Йоргуз - един от по-радикалните представители на “поробените”. Там бяха също умереният кюрд, близък до императора - Рекан Мустафа, а също и Петър Григоров - представителят на Живков.
-Империите днес са слаби, не е възможна силна власт. Съществуването е на база на компромиса… - каза Григоров.
-Турците нямат никакви ограничения. Двайсет хиляди от тях дори служат в армията… - каза Мустафа.
-Предателите. Никой не ги приема за турци. Продажници… - каза Йоргуз.
-Как по друг начин да стане? Имате министри, депутати? - отвърна кюрдът.
-Абсолютно непропорционално. Един наш депутат се избира от десет пъти повече хора от вашите. Така сте направили регионите…
-Няма как да позволим пропорционалност. Твърде много сте. А и империята не е демокрация. Видяхме демокрациите до какво доведоха света. Империята е умерена демокрация…
-Империята очевидно е свръх-пропорционалност за вас, и ограничена - за нас. Значи не сме равни. И хората го виждат.
-Все още има повече турски милионери от кюрдски. Никой не ви взе бизнеса и печалбите. Много кюрди работят за турци… - не бе съгласен Рекан.
-Работи, и плащаме данъци, с които да ви храним… Това не може да се изкупи с неколцина депутати… - каза турчинът.
Разговорите между власт и надигнали се маси винаги бе разговор между ням и глух. Но ако имаше трета страна, която и двете да уважават, нея всички чуваха:
-Разпадът на империята няма да доведе до добро… Ще пламнат нови войни. Независима турска държава неминуемо ще воюва. Истанбул и Анкара са кюрдски градове в момента… - каза българинът.
-Това е и нашата позиция - империята е по-малкото зло. Няма да се колим едни други. А нова Турция няма как да не посегне към основните ни градове… - каза Рекан - Тъкмо някакъв мир въдворихме…
-Каквото и да говорите тук, и каквото и да кажа аз, войната е неизбежна. Народът ще се вдигне… - каза Йоргуз.
-Народът зависи от водачите си…
-Не и ако вижда сам всички истини…
-Нека сме по-умерени… - включи се отново Григоров - Империята очевидно е нещо добро. Българите доброволно влязохме в нея, въпреки че имахме армия - може би най-силната в региона, и можехме да воюваме.
-Българите сте галениците на империята. Вие не и плащате данъци, а тя ви плаща… - каза турчинът - Не вие сте поробени от кюрдите, като нас, а вие тихомълком сте поробили кюрдите. И ако искате, винаги можете да излезете - няма кой да ви удържи…
Това бе приблизително вярно. Императорът едва се справяше с турските паравоенни, едва ли би могъл да удържи на редовната и сравнително добре въоръжена Българска армия. Живков винаги би могал да се отцепи. Но оставаше вътре - така зад гърба му имаше по-голяма обща сила. А кюрдите сочеха Българската армия като своя, и империята им изглеждаше по-силна. Всъщност нямаше никакъв шанс Живков да прати дори един войник срещу турци, араби или срещу някой друг надигнал се. Но като плашило и срещу външни врагове - действаше.
-Турците спокойно могат да се движат из цялата империя, включително в България - каза кюрдът - Ако искате, идете да живеете при Живков, ако ние сме чак такива “поробители”... - наблегна на последната дума.
-Ние сме пет пъти повече от тях - няма да ни приемат… А и как ще стане това преселение? Имаме си свои земи, искаме да се развиваме свободни.
-Турци и кюрди са омесени в най-важните територии. Няма как да се раздели империята… Вие искате да я разпуснем. И да започнат отново войни и кръвопролития…
-Тогава ни дайте повече депутати и уважение…
-Това също ще доведе до край на империята… А нали целта е да опазим мира… - каза Рекан..
Подобни разговори не бяха един или два, и постоянно бяха в задънена улица. Истината е, че никога не можеш да намериш пресечна точка на несъвсемстимости, а човешкото лицемерие всички да се “стремят” към мир, бе просто начин да намериш друг виновник, когато войната дойде. Може би идеята за Европейски съюз - поне в началото, преди да я превземат зелените и гейовете, бе добра - обща държава, в която всички са малцинство и живеят с равни права. Но Турция никога така и не влезе в ЕС, а в настоящия хаос подобно нещо изглеждаше съвсем налудничаво. Бяхме се върнали към империите от предно поколение - тези в които няма как всички да са равни, и някои са си надолу в йерархията. И това не бе изключение. Дори митичната Австро-Унгария, която бе принудена да прави компромиси, бе изградила йерархия - необявена. Отгоре бяха австрийците и унгарците. По средата всякакви безопасни малцинства, и най-отдолу - опасната и огромна група на славяните. Формално всички бяха равни, но не съвсем. Законът бе едно, реалността - друго…
Григоров имаше една основна задача - да отлага катаклизмите в империята колкото се може повече, защото всяка смяна на император и господар, всяко приспособяване и ново “снишаване”, бе трудно. И носеше рискове. Живков искаше мирен живот, за да не губи хора, и да усвоява вътрешното развитие. “Снишаването” бе висше изкуство на политиката, но не винаги бе възможно, и не винаги - изгодно. А понякога бе и скъпо. Затова уредено снишаване не се пипаше, поне докато независещи от теб сили него съсипят.
Нямаше съмнение, че турците не са унищожени, и са твърде голяма сила, за да бъде мирна империята. Турците бяха по-силни спрямо поробителя си, отколкото бяха кюрдите някога - спрямо самите турци. Ясно бе какво ще стане рано или късно. Но по-добре късно, защото слабостта на императора бе златна мина за лоялните му васали като Живков. Още някогашният  - първият Живков, бе написал история как се ползват слаби господари от умни васали. Бе обърнал сюзерена си на дойна крава, а насреща даваше лаксателства и ордени. Днешният Живков го повтаряше, но в много по-трудна ситуация - защото винаги покоряващите го империи бяха по-слаби и бедни, и нямаха стабилитета на някогашния Съветски съюз.
И в този ден повтарящите се спорове не доведоха до нищо ново, а седмица по-късно турските партизани превзеха цял град и го държаха месец, преди имперските войски да ги прогонят. За целта трябваше да изтеглят части от Източна Тракия, където за да поддържат реда влязоха български войски. Така Одрин мина под “временно” българско управление. Интересното бе, че турското мнозинство там не се опълчи, а дори прие българите като освободители.
Междувременно, Григоров се срещна и с един от гръцките първенци.
-Готови сме да осигурим петстотин милиона лева кредит за вашите цели. И канал за оръжие… - каза той на Константинос Пангалос. Гърците също надигаха глава, но по-тихо. Чакаха кюрдско-турските сблъсъци да отслабят империята, и после да обявят независимост.
-Малко са… - каза гъркът това, което всички знаха - на грък парите никога не стигат, дори когато са подарък. Може би Троянският кон бе идеалното наказание за гърците - те не могат да откажат дар, дори когато е рисков. Винаги броят, смятат и са недоволни, дори когато си вредят, и не се усещат.
Българите добре знаеха това и умело го ползваха:
-Ще има още. Сега доста разходи ни се натрупаха. - каза Григоров - Но въстанието ви е още далеч. Допускам, че дотогава поне още толкова ще ви дадем… Харчете пестеливо и ще успеете.
-В елънкойни ли ще ги преведете?
-Разбира се. Няма начин империята да разбере какво правим и как помагаме на нашите приятели - гърците.
Грък и българин да са приятели, това бе чудо невиждано. Една огромна демагогия. Но като за притворен разговор…
-А оръжията? Все ваши накрая купуваме. В този канал нищо не минава друго…
-Свободни сте да купите каквото искате. Нашето е най-евтино. Пътищата днес са опасни и скъпи. От Америка или Русия излиза по-скъпо. Но вие си избирате. Ние - българите, знаем свободолюбието на гърците, и ви подкрепяме безкористно…
Всъщност, една от причините за щедростта, бе че гърците просто нямаше откъде другаде да купят оръжие, и огромна част от парите се прибираха обратно под формата на печалба. А голямата полза - понякога компенсираща дори все пак направения подарък, бе че тия пари отваряха пътя на други гръцки пари - които те събираха от населението си, и от външни източници, тези други пари, отново да купуват българско оръжие. Не бе съвсем ясно финалната черта дали е на плюс или минус, но със сигурност загубата за българите не бе огромна.
А основната цел бе Гърция да бъде достатъчно добре въоръжена, за да вдигне бунт, и достатъчно слаба, за да не успее да се освободи. Това бе тънък лед. Всякакви размирици отслабваха империята и правеха Живков по-силен. Но разпаднеше ли се самата империя, цялата схема щеше да изчезне и да настанат много по-трудни времена.
-Трябва да знаете, че никой грък няма да приеме да ви дадем Солун, когато се освободим. - каза Константинос - Ние всичко обещаваме, но това е немислимо.
-Наясно сме с това… - каза българинът и изобщо не си правеше сметки гърците да им подаряват нещо. Солун бе хапка, която Живков още не знаеше иска ли. Градът съдържаше твърде много гърци, а близостта с България подпомагаше икономиката му, и с това забавяше обезлюдяването. Може би след известно време - като намалее още малко като хора - тогава ще стане български. Живков и сега имаше излаз на Бяло Море през няколко по-малки пристанища, а и можеше да ползва всички такива на империята. Та дори солунските.
Истинският план бе, след като кюрдите се разправят с гърците, българите да влязат “временно” в Солун. Сиреч - да го получат от кюрдите, а не от елините… Солун - гръцки, предполагаше Кюрдската империя да е приключила дните си…
-Ние не искаме Солун, а Света Гора… - каза Григоров - Манастирите се обезлюдиха. Ако районът мине под наша юрисдикция, ще ги възобновим като български. Особено румънските, сръбските и руските - естествено ще станат наши. Императорът е склонен да ни даде полуострова, но Живков уважава автономията на духовенството.
-Това е трудна работа. С тия попове тежко се работи… - каза гъркът, но вътрешно и на него не му се искаше да ги отстъпва. Независимо, че българите не претендираха за гръцките манастири, то засилването на присъствието на българи там бе дразнещо. Но от друга страна - бяха зависими от тях, и получаваха помощи. Света Гора не бе голяма жертва…
-Знаем, че е трудно. Но ако скоро получим Хилендарския манастир, ще е добра първа стъпка. Сърбите и без това вече ги няма, всичко се руши…
-Това е изпълнимо. За приятелите ни, които са толкова щедри с нас, е изпълнимо. Дори ви го дължим…
Гърците щяха да се мотаят максимално, но накрая да го дадат. Българите бяха свикнали на търпение с тях. Тринайсет века бяха живели заедно и се познаваха идеално…
Хилендарският манастир бе много важен за България. Преди близо три века, там Паисий бе поставил началото на Възраждането с написването на “Историята”. По-късно обаче, сърбите бяха станали мнозинство и избраха техен игумен. Така едно историческо българско духовно светилище бе станало сръбско. Иронията бе, че Паисий се наричаше “Хилендарски”, а не “Зографски”, където бе довършил труда си.
-Трябва да знаете, че поддържаме бунт на Гърция само в Пелопонес… - каза Григоров - Не можем да допуснем повече, защото целта ни не е да разклатим империята. Целта ни е Гърция да бъде автономна - като България. Не можем да се борим за Гърция за нещо повече от това, което имаме ние…
-Империята рано или късно е обречена. А ако намалявате собствените си стремежи, може и да ви отнемат и наличната свобода. Да станете по-малко автономни, и все по-малко, и накрая - като турците. И като нас…
Това бе ясна обида, изразена индиректно. Гърците така обиждаха българите, откакто двата народа живееха заедно. Варвари, които трябва да бъдат цивилизовани, изостанали същества…
-Засега се справяме по-добре от вас и турците, въпреки че сме по-малко и бяхме по-бедни отпреди това… - отвърна му достойно Григоров - И ние на вас даваме помощи да вдигате въстание, а не вие на нас…
Гъркът замълча, но вътрешно бе унижен.
-Няма да помагаме за повече от автономия. Независимост, в рамките на империята. Пък и… - забави се за малко за повече значимост - Пък и, ако  го подкарате по вашему си, може да си счупите главите. Пазим ви, грижим се за братята-християни. Братята-православни…
-Ще предам исканията ви на заговора. Ще мърморят, но който плаща, той поръчва…
-Усвоил си добре една българска поговорка… - завърши Григоров.
На юг от България предстояха интересни времена. Най-силният на полуострова се готвеше да се възползва максимално от тях. Като някаква компенсация за несправедливостите и злополучията толкова пъти преди, въпреки че българите винаги се бяха борели за справедлива кауза… И този път изглежда щеше да успее - защото може би за пръв път разчиташе на глупостта и грешките на другите, а не на собствените усилия… Този път българска кръв нямаше да се пролива, а щеше да се постигне повече… Вярваше в това, и сведенията от Григоров и другите подобни агенти за влияние, които бе разпратил, го обнадеждаваха…

(следва)

Добри Божилов, Хир Дуло
31.01.2023