-Откривам днешното заседание… - каза Джо Робъртс - Продължаваме с речта на сенатор МакГавърн от Флорида…
-Настоявам за прекъсване на речта, вече три дни го слушаме, прочете цялата Библия… - възропта конгресмен Рийз, от Кентъки, от място. По принцип не бе възпитано така да се подвиква не от трибуната, но напоследък се бе превърнало в практика.
-Ние сме страна на свободата, конгресмен Рийз. Сенатор МакГавърн има гарантирано от Конституцията право да говори колкото си иска…
-Благодаря Ви, председател Робъртс… каза МакГавърн - Ще репликирам конгресмен Рийз, че още сме далеч от прочитането на цялото Свето писание. Днес продължаваме с Книга на Авдий… - добави той и отвори дебелите корици.
-Безумие… - рече Рийз.
-Конгресмен, вие сте от евангелистко семейство, със сериозно възпитание. Как може да говорите така за Библията? - скастри го МакГавърн.
-Познавам Библията по-добре от вас. Вие не се интересувате от нея, а я използвате за губене на времето на Конгреса. Това е подигравка с тези свещени редове…
-Никое четене на Светото писание не е грешка! - възрази флоридецът. И добави - Да ви припомням ли как вашият конгресмен Йонипова чете телефонния указател от седемдесет и пета. Шестнайсет часа я слушахме… От Библията поне можете да научите нещо, да ви направи по-добри и по-морални. Нещо, което липсва на Демократите.
-Много сте морални като с книгата на Авдий ще отложите с още един ден помощта за бедстващите ни германски приятели. Те всички са християни, стоят гладни, боси, жадни сред пясъците на Бенгази. А вие четете Авдий… Добре, че поне не им е студено там…
-Слава на Аллах, в Либия е топло, Аллах се грижи и за християнските си чада… - обади се Мохамед Абдел - старши сенатор на Ню Йорк.
-Убеден съм, че ако трябва филибустерства***, сенатор Абдел с голямо удоволствие ще ни зачете Корана… - усмихнато каза МакГавърн - И той не е по къс…
Подир което не губи повече време за провокациите на Демократите и започна:
-Видение на Авдия. Тъй казва Господ Бог за Едома: вест чухме от Господа, и пратеник е пратен да яви на народите: „ставайте, и да излезем против него на война!“
Рийз отегчено се облегна, извади си таблета и влезе във Фейсбук. Това от години не бе най-популярната социална мрежа в света, изместена от китайски корпорации. Но американците бяха патриоти - най-родолюбивата нация в света, и не ползваха други мрежи, освен американските.
Демократите имаха крехко мнозинство в Камарата и бяха в малцинство с 2 гласа в Сената. В някогашна Америка, законопроектът не би имал никакъв шанс и изобщо не би се разглеждал, предизвиквайки многоседмични разпри във Вашингтон. Но откакто двете камари заседаваха заедно, Президентът имаше право да избере начина на гласуване - дали поотделно или общо. Класическото отделно гласуване значеше да се търси мнозинство и в двете камари. Общото броеше гласовете заедно. В този случай, Камарата получаваше предимство, тъй като се състоеше от повече членове и мнозинствата там обикновено не опираха до 1-2 гласа. Цената на това сливане обаче бе, че Сенатът гласува обединеното събрание да няма правомощието да прекратява дебатите и да ограничава правата на сенаторите. Това си остана възможност единствено за самия Сенат, и то с далечното за Демократите мнозинство от шейсет гласа. Така всеки сенатор имаше право да говори колкото си иска, за разлика от представителите в Долната камара, които можеха да бъдат ограничени. Което пък доведе до дело за равнопоставеност във Върховния съд, който постанови, че след като в САЩ няма “втора ръка хора”, не може да има и “втора ръка депутати”. Така всички получиха възможност да говорят колкото си искат.
Републиканците, водени от Тръмп-младши в Конгреса, и от баща му - нещо като самообявен, но не съвсем утвърден, Президент на Конфедерацията, разчитаха чрез филибустерство да блокират помощите за германците в Либия.
Рийз не бе единственият с таблета. Реално никой не слушаше МакГавърн. Повечето депутати бяха из коридорите, а някои си стояха в къщи, когато започнеха такива процедури. Те показваха дълбокото разделение в законодателния орган, което отразяваше и разкола в обществото. Помощите за немците не бяха малки, но основният проблем бе друг - какво да се прави с Конфедерацията.
Съединените щати бяха тръгнали към нов разкол, който раздираше обществото. Засега не се очакваше да избухне гражданска война, най-вече защото и либералните, и консервативните щати имаха достатъчно ядрено оръжие, за да се заличат едни други. Преди седем години, когато Демократите имаха мнозинство и в двете камари, а прогласяването на Конфедерацията изглеждаше неизбежно, те прокараха закон всички атомни бомби да се изведат от щати, управлявани от Републиканци. Този акт обаче катастрофира във Върховния съд, който постанови, че това е очевиден опит на едни щати да поробят други, и че всеки щат има право на ядрено оръжие на своя територия. Така, в крайна сметка, не само бомбите останаха по места, но и доста щати, в които изобщо нямаха, се сдобиха с нови военни бази, в които да разположат своите квоти.
По-късно, Тръмп обяви инициативата “Конфедерация”. И вкара страната в политически хаос. Това не бе първата инициатива от този тип - един щат приема “поправка в Конституцията” и я оставя на свободно обсъждане. Следват втори, трети… Когато се стигнеше до три четвърти от щатите подкрепили, тогава оставаше само формалното ратифициране в Конгреса.
Засега едва дванайсет щата бяха гласували, но темата се превърна в централна за политическия процес, и бе разменна монета за всякакви други гласувания. Тръмп бавно и методично убеждаваше щати да приемат своята резолюция, а синът му се бореше за вот в Капитолия.
Конфедерацията не бе пълно отделяне от САЩ, какъвто бе първият опит, довел до Гражданската война. Това бе по-скоро отхлабване на съюза, по модела на някога съществувалия истински, а днес вече - само формално “Европейски съюз”. Тръмп искаше консервативните щати да станат отделни държави, обединени единствено от общи пазар, валута и армия. Но всичко друго да бъде в техните прерогативи, а решенията на съюзно ниво да се вземат с консенсус. Самият той не бе никакъв “президент” на Конфедерацията, а единствено “президент” на инициативата за конституционни промени. Но с времето, се превърна в неформален лидер и на въпросните щати и всички местни губернатори се посочваха за изборите от него лично, а доминиращите републикански гласоподаватели ги избираха.
Ако някога успееше, Конфедерацията щеше да получи доминация над останалите щати, защото произвеждаше около две трети от Брутния Национален Продукт. Това се случи, след като китайските корпорации пометоха американската конкуренция във високите технологии, финансите и “новите индустрии” и класически крепости на Демократите като Калифорния и Ню Йорк изпаднаха в постоянна липса на бизнес и пари. В щатите на тръмпистите икономиката бе по-традиционна - петрол, автомобили, земеделие и оръжия. Тя удържа на китайския натиск и в момента бе последното крепящо все още САЩ като Велика сила.
Докато наблюдаваше безбройните антагонистични коментари из социалните мрежи, месинджърът прозвъня. Колективен разговор. Светна и червеното бутонче за криптирана връзка, която Фейсбук осигуряваше на висшите държавни служители, по силата на специален закон, гласуван от самите тях. Рийз разбра, че разговорът ще е важен и затова излезе от залата и отиде в кабинета си. Там на огромен екран отново можеше да гледа какво става на трибуната…
Тръмп-младши, Селена Доналдс - вероятна негова любовница, но иначе конгресмен от Аризона, Майк Макалистър - несменяемият сенатор на военното лоби и Джо Кен - офицер от ЦРУ - тактически директор “Операции” за Северна Африка и Близкия Изток.
-Отново Семейството ми се обажда… - жегна ги демократът. Всички други бяха републиканци, като Кен бе кум на Тръмп в официалния му брак, а Макалистър бе станал почти член на рода на Тръмп-старши, защото не пропускаше нито прием, нито тържество, нито публично мероприятие на клана. Военните корпорации се бяха слели с това семейство, и това бе помогнало на драстичното увеличаване на печалбите им. Разбира се, основната причина бе хаосът в Европа и света изобщо.
Репликата му накара Доналдс да се намръщи, защото въвличаше и нея в “семейството” и намекваше онова, за което трябва да се мълчи. Трийсет и две годишната бивша актриса, която на двайсет и осем се озова в Конгреса - без да има дори завършен колеж, и по принуда завършила го като конгресменка, бе може би най-красивата на Капитоли. И то не само измежду законодателите, но и сред десет пъти по-голямата обслужваща ги администрация. Където също не липсваха любовници, и то на големи хора. Безупречното и лице погрозня за миг, а после тя изсъска:
-Демократите никога няма да спрете да се месите в личния живот на хората и да измисляте интриги.
А Рийз - нагъл и арогантен отвърна:
-Тръмп, Макалистър и Кен са всеизвестни дружки. А теб, ако искаш, ще те поканя в моето семейство. От две години съм разведен…
-Ще ти се… Знам те, че само за това мислиш, половината секретарки са пропищели от теб. Ако приложим собствените ви закони срещу сексуалното насилие, вече да си в затвора…
-Законите на Демократите не важат за Демократите… - включи се Тръмп в подкрепа на дамата. Кой знае още колко щеше да споделя леглото му. Оборотът във висшето американско общество бе доста бърз.
На свой ред Рийз се ядоса:
-За какво ми звъните - за да се заяждате ли? Писна ми вече от вас…
-Нека да оставим семейните въпроси настрана, и вътре в семействата… - включи се ченгето от ЦРУ - Имаме работа да вършим, тази каша с бюджета трябва да приключи.
-Дойдохме си на думата, значи. Няма да се дерем едни други. Като всичко опре до пари, няма да се дерем… - отвърна Рийз.
-Ти започна дрането… - не се даваше Селена. Обидената жена бе нещо страшно, непростимо, не забравяше никога. - Докарва ме до екстаз споменът как не успя да ме свалиш на оня бал на Хюсеин. Бях се напила, може и нещо да ми беше сложил в пиенето. Почти успя, ама накрая остана само с бельото ми. Още ли си го пазиш непрано…
-Нищо не съм ти слагал в пиенето, ти сама си го сложи. Надрусана разгонена наркоманка… - изрева Рийз - Отказах се сам, защото вече вонеше на поне петима дето ти се бяха изредили тая нощ. Само Хюсеин те взе чиста - нали е собственик на партито. Той - пръв. Другите после на мърлящината на предния минаха…
Всеки от тях казваше едва половината истина. На пиршеството на Мустафа Хюсеин - милиардер и братовчед на някогашния президент Барак Хюсеин, действително бе станала всеобща оргия. Неясно бе кой с кого си бе лягал, и самата Доналдс не знаеше с колко мъже и жени се бе гушкала. Но причината Рийз да не успее в дългите напъни да я свали бе, че самият той бе тотално надрусан и пиян и просто изпадна в несвяст върху и. Тъй като тя бе малко по-трезвена само му се изсмя и му остави бельото си за спомен. Това бе в частта от вечерта, за която тя все още помнеше нещо. Последвалите дози кока и четиридесет годишно уиски изтриха от ума и спомените до към обяд на следващия ден.
-Разгонен пубер, дето никоя не го ще. Може и да си педал. Иди се провери, може затова да не ти върви с жените…
Важният политически разговор имаше сериозен риск да се провали, което не би било прецедент в тия години на всеобщ разпад на американското общество. Цивилизация, която не върви в правилната посока, предизвиква непрекъснато вътрешни сблъсъци и не дава сигурност и предвидимост не само на народа и средната класа, но и на елита. Тази цивилизация бе в непрекъснато напрежение, което избиваше нанякъде. Самите конгресмени, бизнесмени и милиардери не бяха сигурни в бъдещето си, и нервността им бе присъща.
И сигурно и сега щеше да се стигне до провал, но се включи Макалистър, който имаше твърде много милиарди да урежда за военните, за да се впечатлява от нагона на конгресмени и конгресменки:
-Да оставим ухажването помежду ви за свободното време. Сега сме на работа. Нацията зависи от нас, и милиони хора по света… Спрете свалките… - каза той, а тонът му бе суров, силен и сплашващ понякога. Той бе бивш офицер, стигнал до полковник, и тъкмо да стане генерал, и получи предложение от “Юнайтед Авиейшън Консорциум”. Предложиха му да бъде съветник със заплата четири пъти над офицерската. А по-късно го направиха и сенатор. Без да губи корпоративната си заплата, която вече превеждаха на фирмата на брат му.
-Ухажване? От тази свиня… - ядоса се Селена.
-Не би се докоснал до тази воняща кучка… - отвърна Рийз.
-Баш ухажване си е, не мислиш ли, Дон… - ухили се Макалистър - Вземи мерки, че ще ти я дръпне.
На свой ред Тръмп-младши направи кисела физиономия, но нищо не каза.
-Стига глупости, млади колеги. И аз съм бил млад, разбира ви, ама ще уредите тая работа някъде, където никой не ви вижда. Сега - законопроектът…
Рийз замълча малко, не отговори, очевидно сменяше темата, а и спорът бе приключен и се успокояваше. Но му трябваше малко време.
Агентът на ЦРУ каза:
-Германците може да вдигнат бунт и да превземат Либия. Трябва да ги укротим.
-Нали са невъоръжени. Кадафи ги съблича голи, преди да ги прати в лагерите? Какъв бунт? - отвърна Макалистър.
-Германците са нация от войници, знаете. Един германец е равен на десет араби.
-Но арабите имат автомати и танкове.
-Не съвсем. Либия не е Германия или САЩ. Там корупцията е огромна…
-Все едно тук не е… - подметна Рийз, очевидно излизащ от обсебването си от Селена.
-Там е хиляда пъти нагоре. Войниците на Кадафи продават всичко - от обикновени ТТ и Калашници, та до бронирани джипове. В лагерите вече има оръжие, а името на Хитлер вече не е позорно.
-Къде ще скрият всичкото това оръжие? Джипове? - попита Рийз.
-То и тези, дето контролират, и те са подкупни… - отвърна Кен - Всъщност, инспектор не е влизал в лагерите от поне година. Там либийска власт няма.
-Както е тръгнало, Четвъртият Германски Райх ще бъде обявен в Либия… - ухилено каза Макалистър.
-Не е до шеги… - каза Кен - И руснаците май помагат.
-Май? - попита Рийз.
-Вече не сме онова разузнаване, което бяхме. Не контролираме всичко в арабския свят. Нямаме доказателства. Но изглежда Путин помага на германците.
-Но те нали са хитлеристи и нацисти? Тема табу в Русия - след Втората световна и Украйна.
-Не го интересува какви са. И Сталин е помагал на Хитлер, преди да се сбият накрая. Руснаците изглежда искат да отгледат нова германска държава, която после да се върне и да превземе Европа. Не му харесват полските милиции, дето мародерстват по границите му, но най-вече се страхува от комунистическите партизани, които Китай опитва да подчини. Ако комунистите завземат Европа, Путин ще се окаже между две китайски държави…
-Между чук и наковалня - все китайски… - каза Селена. Очевидно и тя се връщаше от секса в политиката.
-Именно. Но това не е сигурно. Наше предположение. Процесите в Европа са далеч от нова доминираща власт и възстановяване. Просто допускаме, че Путин подпомага нацистите в Либия, и това никак не ни е изгодно.
-Значи Путин воюва с нацистите на Зеленски, но е съгласен по-големи нацисти да се надигнат в Германия, която може да е по-голяма заплаха от Украйна? - попита Селена.
-Най-голямата заплаха за него са близките му привидни приятелчета от Китай.
-Колко сериозен е рискът? - попита Рийз.
-В момента непосредствена заплаха няма. Кадафи е стабилен. Но до дванайсет-осемнайсет месеца, не сме сигурни. - каза ченгето - Затова трябва да противодействаме - да осигурим финансирането, за да се облекчат условията в лагерите. Това ще потисне фашистката пропаганда.
-Не знаех, че имаме такъв проблем. Винаги съм се водел единствено от хуманитарни подбуди… - каза Рийз - Но законопроектът се блокира не от мен, а от Републиканците. Г-н Младши да спре този саботаж и готово…
-Хуманитарни подбуди… - промърмори тихичко Тръмп, но всички го чуха. Хуманитарни подбуди нямаше, и никога не бе имало в Американския Конгрес - от създаването му. Рийз осигуряваше работа на собствените си спонсори - серия от фондации около фамилиите Клинтън и Хюсеин, които усвояваха помощите и ги разпределяха. Около една трета от тях разпределяха за себе си.
Семействата Клинтън и Хюсеин управляваха Демократическата партия. Някога, вместо Хюсеин, се ползваще името “Обама”. Като такъв бе известен и някогашният президент, поставил началото на богатата династия. Но с увеличаване на броя на мюсюлманските избиратели в САЩ, прецениха че е по-изгодно вече да ползват средното име на основателя - Барак Хюсеин Обама. Това носеше видим резултат. Ако фамилията Хюсеин бе носител на “новите демократи” - доста по-консервативни по някои въпроси, пряко произтичащо от Исляма, то Клинтън бяха традиционното крайно либерално крило. Засега те имаха леко надмощие в реалната власт, и бяха в основата на всички извънредни закони, които увековечиха мандата на Байдън, въпреки преклонната му възраст. Страхуваха се, че при нови избори властта може да иде или у Тръмп-старши, или у хората на Хюсеин. Но по въпроса за парите, двете семейства бяха равностойни и деляха наполовина.
Рийз се направи, че не чу мърморенето на Тръмп. Да се направиш на глух бе едно от важните умения във Вашингтон - то подпомагаше решаването на редица въпроси, чрез игнорирането им, а имаше ефект и върху по-бързото издигане.
-Ако спре четенето на Библията, и минем към гласуване, мисля че ще имаме закон скоро… - повтори позицията си демократът.
-Не можем така да капитулираме… - каза Тръмп - Ние сме против това прахосване на пари, от които ще крадат не само посредническите фондации, но и чиновниците на Кадафи. Трябва да се детайлизират механизмите да не губим толкова много в корупция…
-Механизмите са все същите, от двеста години ги оптимизираме… - отвърна Рийз - И колко ваши проекти минаха със същите механизми.
-Ако дадете толкова пари на Кадафи, при тази корупция, може накрая да се окажат в ръцете на немците. И да ги въоръжим по-бързо, а не по-бавно… - възпротиви се Тръмп.
-Шанс немците да получат нещо няма… - каза Кен - Следим отблизо.
-Какво следите? Нали казахте, че в лагерите няма либийска власт. Значи парите, дето ще пратим, ще са право в ръцете на нацистите. От години не съм видял либийците да правят нещо с нашите долари, извън това дето крадат. Дават го на немските водачи и те организират всичко.
-Значи има риск с тия пари да се купи оръжие… - съгласи се Селена.
-И то руско. Кадафи това има… - каза Тръмп.
-Риск винаги има, но той е по-голям, ако не правим нищо. Такава е оценката ни. Рискът от повече оръжия, заради частта от парите, дето няма да отидат за храна, е по-малък от риска от покачващото се напрежение, поради мизерия… - обясни Кен.
С тези думи, той очевидно бе в един отбор с Рийз, който се усмихна и го подкрепи:
-Опитът с корупция да се проваля благотворителност Републиканците го въртят от десетилетия. Но истината е, че почти всичките ни кампании в историята са били с положителен резултат. Тези средства, макар и частично окрадени, помагат да народите…
-Положителен като резултата в Украйна, която взриви Европа… - ехидно каза Тръмп - Украйна още съществува, макар и символично. Европа я няма. Това е Дивият Запад…
-Дивата Европа… - допълни го Макалистър.
-Не отклонявайте въпроса, колеги… - каза Кен - Това е дълга дискусия, можете да си я водите в Конгреса с години. Сега имаме нужда да направим нещо с мигрантите. А те и растат с всеки изминал ден.
-Добре, да правим. Накарайте Макгавърн да спре…
-Абсурд… - каза Тръмп.
-Тогава за какво правим този разговор? Защо ми се обадихте? И аз като вас стоя и слушам Книгата на Авдий?
Подир няколко секунди, за да превключи разговора на още по-сериозен въпрос, очевидно това, за което се бяха събрали, Макалистър каза:
-Имаме една идея как да уредим всичко…
Когато във Вашингтон някой кажете “имаме една идея”, това обикновено значеше някаква политическа комбинация - почти винаги в ущърб на народа, чрез която да се похарчат още повече пари, сравнена с предния проблем, който трябваше да реши. И тъй като харченето на пари винаги бе в изгода на конгресмените и спонсорите им, то те винаги с голям интерес изслушваха идеите.
-Видяхме блокажа в Конгреса, и по нареждане на Директора, изготвихме план… - каза Кен. “Директорът” бе този на ЦРУ - една друга фигура от лобито на Тръмп, въпреки общата власт на Демократите в Белия дом.
-ЦРУ се занимава със законодателство. - възкликна Рийз - Какво става с нашата демокрация? - емоцията му бе лицемерна и притворна, тя бе задължителна, но идеално разбираема за всички присъстващи, изкусни майстори в същото.
-ЦРУ защитава интересите на страната. Когато се налага, помага и на Конгреса… - каза ченгето.
Рийз се усмихна, пое и въздух и отвърна:
-Добре, да видим какво сте измислили. Но ви предупреждавам, че Конгресът - и демократи и републиканци, гледа с подозрение на всякакви инициативи на тайните служби. Ние сме демокрация. Не искаме да станем като Русия, където тайните служби са единствените имащи някакво значение служби в държавата…
-То дали не сме ги задминали вече… - подметна Селена. И действително - при липса на избори за държавен глава от доста мандати вече, оправдавано с извънредния Закон за Войната, и с деветдесет и три годишен президент, който можеше да работи не повече от два-три часа на ден, бе съвсем съмнително кой точно управлява държавата. Законът се считаше за противоконституционен, но никога не бе стигал до Върховния съд, странно защо...
Рийз отново се направи на глух, същото умение виртуозно демонстрира и Кен. Вместо това каза:
-Да не се отклоняваме. Планът е леко усложнен, но е тестван по всички предварителни правила…
-Да го чуем…
Кен натисна нещо и всички получиха по един файл.
-Тук е описано детайлно всичко, с бюджети и дати. В резюме - предлагаме Републиканците да спрат филибустера в Конгреса, а в замяна към законопроекта да се добавя още петдесет милиарда долара за превъоръжаване на военните части зад граница - основно в Европа.
-Още пари за Зеленски? - възкликна Тръмп - Тази черна дупка държи вече половината ни държавен дълг. Поколения ще изплащат натрупаното в авантюрите с него.
-Не за Зеленски. Нашите войски не влизат в Украйна. Базите ни из Европа - все по-нападани от червени партизани.
-Знаем ги тия обяснения. Партизаните са най-добрия приятел на Зеленски… - отвърна Тръмп.
-Нека изслушаме целия план… - внесе успокоителна нотка Макалистър. Това бяха петдесет милиарда за неговите корпорации. Фактически законопроектът удвояваше размера си - петдесет за Кадафи и немците, и още толкова - за военните производители в САЩ. Сенаторът очевидно бе предварително запознат с него от службите. Това дразнеше другите депутати, но всички бяха свикнали - съвсем обичайна практика бе ченгетата предварително да осигурят някой и друг да лобира за тях.
-Слушаме… - каза Селена.
-Хулите Зеленски, но и той ще помогне… - продължи Кен - Значи удвояваме парите и помагаме на армията ни в Европа. Така ще внесем малко повече сигурност там и ще отслабим емиграцията. Но по-важното е друго - предлагаме Зеленски да подкрепи референдума в Аризона по конфедерационната поправка.
При тези думи, Тръмп само дето не подскочи, а Селена - не припадна. Аризона бе спорен щат с неясно надмощие. Губернаторът бе демократ, но и двамата сенатори, и две трети от представителите в Долната камара бяха републиканци. Местният щатски конгрес обаче бе на Демократите. Считаше се, че Републиканците имат повече поддръжка там, но изборите ги правеха Демократите, включително те контролираха комисиите и машините за броене. Така този щат - някога твърда Републиканска крепост, сега бе станал “бойно поле”. От години Тръмп се опитваше да предизвика референдум за присъединяване на Аризона към Конфедерацията. Но губернаторът блокираше процеса.
Ако щатът подкрепеше поправката, вече щеше да се премине първата психологическа бариера - една четвърт от членовете на Съюза. Следващата бе половината.
-Зеленски ще се изкаже в подкрепа на правото на народа на Аризона да определя съдбата си, право за което той пролива кръв, за да го осигури на украинския народ. В замяна - тръмпистите пускате закона за немците и военната помощ в Европа.
-Нали Украйна нищо нямаше да спечели от това? - попита Тръмп - Защо Зеленски ще помага?
-Имаме си начин да го убедим, оставате това на нас…
-Баща ми от години опитва да го убеди за какво ли не, вие сега успяхте за Аризона. Един от най-болните въпроси. Зеленски винаги е подкрепял във всичко Демократите…
-И сега ще ги подкрепи - законопроектът е техен.
Съвсем очевидно, с това самопризнание, ставаше ясно че новите петдесет милиарда ще идат наистина за американските войски, но основно за тия дето тайно са в Украйна. Което бе друга болна тема за тръмпистите. Те искаха да се сложи край на всичко това. Но пък Конфедерацията и Аризона бяха по-важни. Далеч по-важни изглеждаха.
-Дънкан никак няма да се щастлив. Но аз - да… - каза Селена.
Джон Дънкан бе името на въпросния върховен щатски ръководител. Но друго я правеше щастлива. Не само, че в Аризона управляваха Демократи, но и тя самата изпитваше огромни трудности на всеки избори. Понякога си мислеше дали Тръмп-младши не го прави, за да я държи зависима от себе си, и да влиза в леглото му при всяко повикване. И какво щеше да стане, ако му омръзнеше. Може би - нова изгора щеше да се озове в Конгреса.
Но ако извоюваха влизане в Конфедерацията, докато тя бе депутат, това щеше да я укрепи и направи независима.
-И за губернатора сме помислили… - каза Кен - Г-н Макалистър се погрижи.
Сенаторът доволно допълни:
-Синът на Дънкан тази година завършва. Вече го интервюирахме за инженер-анализатор. С петстотин хиляди годишно. След данъци…
-След данъци? - възкликна Тръмп.
-След данъци…
-Това ще е най-добре платеният младши инженер в Америка… Ще взима повече от някои висши директори…
-По-умните момчета получават повече… - каза Макалистър.
-Това достатъчно ли ще е? - попита Тръмп.
-Не, разбира се. Ще дадем и на Дънкан петдесет милиона за кампанията.
-Петдесет милиона? За кампанията за референдума?
-Да, ще наемем сина му, плюс ще го подкрепим срещу вас на вота… Така ще е сигурен, че не можете да победите.
-То ако военните корпорации така раздават пари, наистина няма да победим… - каза Тръмп.
-Баща ти има достатъчно средства, а военните корпорации са далеч по-щедри към Републиканците… - отвърна Рийз, който очевидно сякаш бе започнал да харесва плана.
-Зеленски ще се изкаже във ваша подкрепа. Базирано на думите му, губернаторът няма да оказва съпротива, и подписката за допитването ще влезе Конгреса. После - каквото Народът реши… - каза Кен.
Подписката отдавна бе готова, но спирането и с процедурни хватки бе един от начините, с които Дънкан блокираше референдума.
Тръмп се замисли малко, накрая зададе последния и важен въпрос:
-Какво ще каже Байдън по въпроса? Аризона е болна тема и за него. Няма да приеме такъв риск. Може да наложи вето на закона и цялата сделка да пропадне.
Кен се усмихна:
-Семейство Клинтън много държи на законопроекта и на съдбата на немците. Белият дом е тяхна грижа, и те няма да бъдат изненадани…
Всички разбраха, че всичко бе уредено. Очевидно единствените, чието съгласие се очакваше, бяха Тръмп и Рийз - двама свирепи политически противници, мразещи и отричащи се в почти всичко. Практически във всичко, без по два въпроса - стремяха се към една и съща жена - единият с повече успех засега, и еднакво обичаха парите…
След не много забавяне, Рийз рече:
-Както казах, аз се боря за този закон от месеци. Спрете Макгавърн и всичко ще се случи…
След миг Тръмп добави:
-Народът на Аризона най-после ще получи свободата си…
Всеки от присъстващите бе записал разговора, и никой нямаше доказателство. Защото всички ползваха маскиращи аватари и преиначен глас.
Рийз погледна към екрана, където звучаха словата от Светото писание. Подсмихна се лекичко - щеше да дойде краят и на тежките дни за Макгавърн. Щеше да му помогне, по свой си начин, и вероятно без онзи изобщо да разбере…
(Продължава скоро…)
Добри Божилов, Хир Дуло
.........
*Камара на представителите - долната камара на Американския конгрес. Горната е Сенатът.
**Вицепрезидентът на САЩ е председател Сената и има право на решаващ глас, ако гласуването е 50:50. Ако няма баланс, вицепрезидентът няма глас и решават сенаторите.
***Филибустерство - тактика да се пречи на законопроект чрез процедурни хватки, както и чрез безкрайни речи от трибуната. Тъй като свободата на словото на конгресмените не може да бъде ограничавана, то теоретично, те могат да продължат речта си и с дни. Филибустерството не винаги се прилага, по-често служи като заплаха, за да се постигнат остъпки, преди изобщо да се стигне до него.
Конгресът... глава 1 от романа "Еврокалипсис"
Говорителят на Камарата* зае мястото си. Днес бе неговият ред да председателства. На четни дати бе той, а на нечетни - Първият сенатор. Все още не бе уточнено какво да правят, ако се появи Вицепрезидентът. Част от конгресмените считаха, че той има предимство и трябва да заеме председателското място. А друга част твърдяха, че вицепрезидентът** е начело единствено на Сената, съответно - може да бъде начело само на нечетните дати. Засега обаче Камала още не бе стъпвала на Капитолия, откакто се въведе този модел на съвместни заседания. Тя имаше все повече ангажименти, тъй като Президентът бе поостарял и чисто физически се уморяваше. Но дългът не му позволяваше да изостави страната си във военно време.
