Аз
съм писател. Отскоро. Издадох една книга, тя успя, следователно вече
съм най-големият български писател. Поне в собствените си очи.
Но
освен писател, съм и много други работи, животът на доста ме е научил, и
го привнасям в новото си призвание. Или може би в старото. Или може би -
закъснялото.
Знам,
че повечето български писатели изобщо не четат други български
писатели. Дали поради ревност, дали за да не се влияят, дали за да не се
ядосват на чуждия талант. Но това е факт. Мнозина изобщо не отварят
чужда книга.
Но
аз не съм точно така. Аз съм твърде разумен. Може би прекалено разумен.
Опознай врага. Чел съм Сун Цзъ, но и не само него. Често пъти съм го и
правил. Човек трябва да познава средата, в която се намира. Не се отнася
само до писателството, винаги съм го правил - в компютрите,
журналистиката, та дори в злополучните ми политически експерименти.
Опознай врага. Конкуренцията.
Човек
трябва да познава конкуренцията и къде се намира, а аз станах
величествен писател, почти без да съм чел български писатели. Чел съм
доста книги, и много малко - български. А от съвременните автори - почти
нищо. Скочих в дълбокото, без да знам кои са другите в във водата.
За
мен най-добрият съвременен наш писател беше Николай Теллалов. Може да
сте го чували, а може и да не сте. Той се изпокара с всякакви издатели.
Намирах го за най-добрия, и до момента е такъв, но вече - вторият
най-добър. Един човек като издаде книга, той става най-добрият, а
останалите са след това. Но от съвременните писатели, поне от тия дето
бях чел, той бе "топ".
А причината да съм прочел малко, беше не че не съм опитвал. Опитвах, но нещо трудно ме грабваха. А Теллалов беше интересен.
Но времената се промениха. И аз съм писател, трябва да познавам конкуренцията.
Започнах...
Започнах,
разбира се, с най-опасния враг - тия дето продават много, превзели са
пазара и са новите хитове. Т.е. тия като мен. Сред тях изпъкват 2
писателки, и двете с дебютни романи, и двете - супер тиражи. Започнах с
тях...
Не
знам кога ще ги завърша. Не ме грабнаха. Не обиждам никого - след като
толкова народ си купува тия книги, сигурно намира нещо в тях. Но за мен -
нищо. С много мъка стигнах до четвърт от едната. Реших да я захвърля,
но военната стратегия и познаването на врага, Сун Цзъ - те са важни.
Насилих се. Со много зор стигнах до половината, и капитулирах. Врагът ме
победи. Нищо не разбрах от тая книга, глупав ли съм, не е ли за мен,
това е - 50%. Край.
Втората
е малко под 25%. Заклел съм се да стигна тия 25%, преди да я изоставя.
Но няма да я боря до 50% и нея. И тя нито ме грабва, нито разбирам нещо
от нея. Не е за мен този враг, добре че е само на книжното поле, а не е в
окопите. Щеше да ме е убил вече.
Няма
да казвам коя от двете дами стигна 50%, за да не обиждам другата. Никоя
жена не трябва да знае, че друга е обичана повече от нея. Нали така
каза Тодор Колев в един гениален филм. Няма да кажа. Нека всяка се
надява да е на 50%.
Но
моето разузнаване в тила на врага се провали. Двата най-големи
конкурента останаха недоизследвани, защото запълниха ума ми с объркване,
скука и настъпи пълен "шаш и паника". Но всъщност, не е ли това добрата
военна стратегия? Да ошашавиш врага.
Къде
ти Теллалов, където ти тия каки. Теллалов като го хванеш, оставаш без
сън, докато не го прочетеш. Казват и аз съм така, ама за мен си -
срамота е да говоря. Теллалов това, каките - нок-аут. Но те са
конкуренцията. Що да правя. Изгубен ли съм.
Разбира се че не! 50% все пак не е малко! Време е да разузнаем и другаде.
Нали
сте чували за Калин Терзийски. Да ви призная - нищо от него не бях
чел. Но той е емблематично име в съвременната литература. Основен
конкурент. Трябва да го проуча. И то след каките.
С огромно отегчение и готовност да пропадна в мрака, захванах "Алкохол". Какви ли не мъки ще ми донесе това разузнаване...
И...
Тая книга я бива, бе... Калин можел да пише. Увлекателна, интересна, и същевременно - дълбокомислена. Я, гледай ти...
Схрусках
я много бързо. Изобщо не е ставало въпрос да меря проценти. Добрите
книги сигурно са тия, дето не мериш проценти. Браво на Калин.
Браво и на мен - че има няма 15-20 години, след като Калин се е появил, го открих и аз.
Браво!
Разбира се, от една книга не мога да го сложа на второ място като
най-добър след мен. Но бива го този човек. И всичко друго, дето се случи
извън книгите му - това не е авторът. Това се слабостите на автора.
Какви ли не велики поети и художници са имали слабости. Този тип хора
трябва да се оценяваме по творбите им, а не по изказване на полу-пияна
глава в някое студио, или дори по-лошо - на полу-трезва глава...
Между
другото, Калин не пие от години. Преборил се е. Виждал съм го 2-3 пъти,
нали имаме общ издател. Много културен и ерудиран човек, говори
възпитано, личи огромният му енциклопедизъм.
Но
да се върнем на важното. "Алкохол" е страхотна книга, а срамът е за
мен, че до сега не съм я бил прочел. И за всеки, който е сторил
същото...
Конкуренцията
явно е опасна. Има книги, дето не мериш на проценти, а книги дето не те
оставят като ги зачетеш. Точно като моята единствена засега книга.
Добре
направих, че не отрязах Калин, отегчен от каките. Щях да изпусна
истинския враг. Който е на пазара, и дебне да ме бие по продажби, и да
ме захвърли в дъното на българската литература...
Трябва да продължа. Може да има и друга опасна конкуренция. Ще продължа.
Но първо. Първо - "Алкохол" ми нахлу в главата.
Не,
не мислете, че и аз като писател, ще се пропия. Не че е невъзможно, но
по-скоро няма да стане. Аз не пия много. Но... колекционирам алкохол.
Аз съм колекционер на евтини уискита.
У
нас имам всички възможни марки, дето са на пазара, и почти всички са
пълни до горе. Аз само си купувам евтини бутилки - като видя на промоция
някъде, и после отиват в барчето, и там си стоят. Ако видите бутилка
пълна едва до половината, да знаете че е на минимум 4-5 години.
Но
иначе, трудно удържам на изкушението. Това да видя уиски с 30% надолу -
е няма начин - купувам го. Ако е лютеница или банани с 30% надолу - не е
сигурно. Но уиски...
Жена
ми често ми се кара, че съм напълнил барчето с алкохол, който не пия.
Представяте ли си парадокса - жена да се кара на мъжа си защо НЕ пие...
:) Но барчето наистина е пълно... Може сега като прочетат това, имам
приятели - обичащи да попийват, да започнат да напират да ми идват на
гости. Какви приятели имам такива, ако знаете... Ама пък те повечето
дето пият, по-малко четат. Има някаква връзка между пиенето и четенето.
Едното май замества другото. Та няма голям риск приятелите да ми изпият
колекцията...
А
то вътре има всичко - Джони Уокър, Тичърс, Балантайнс, Грант, Клеймор,
Паспорт, та и още по-евтини. Имам и няколко бутилки домашна ракия, която
май е най-добрия алкохол в барчето. Имам и една 40 годишна
"Троянска-сливова" - още от времето на качествения алхохол на
социализма. Подари ми я кумата за рождения ден на кума. Защо тя ми я
подари не разбрах, но слава на кумата - попълни ми колекцията, и тая
бутилка още десетилетия няма да се изхарчи.
Пак
се увлякох. Но той алкохолът така действа. Дори като е на книга. Калин е
успял да вкара алкохолното въздействие вътре в буквите, и всеки който
чете, се опива... :)
Аз
съм алкохолик. Очевидно. Като него като е писал книгата си.
Алкохолизъм, описва той, е да опитваш да намалиш алкохола, но никога да
не се получава, и винаги да го увеличаваш. Т.е. алкохолизъм е да си
осъзнал, че си алкохолик, но да не можеш да се измъкнеш.
Е, аз съм така с тия уискита... Не ги пия, ама ги купувам...
Добре, че все евтини взимам, че то има и скъпи...
Не ме мислете за глупав. Аз знам разликата между евтино и скъпо уиски. Научих я, благодарение на затвора.
Но
не моя. Както казва Бисмарк - умният човек се учи не само от своите
грешки, а и от чуждите. Аз научих разликата между евтино и скъпо уиски,
от това че вуйчо ми влезе в затвора.
Тогава
бях млад и така се ядосах като го арестуваха, че съсипах бъдещето на
един млад и перспективен прокурор. Днес гледате Гешев как се издигна,
ама тогава имаше други млади и амбициозни прокурори. И с какъв летящ
старт само тръгнаха. Наарестуваха едни хора, хванаха "далавери", всички
медии в тях гледаха. Новите герои на България, а Бойко Борисов ги
потупва по рамото. Направо се бе засилило това момче към най-високия
пост, но пусто му - натресе се на мен.
В
мен има светла и тъмна страна - никога не съм го отричал. Старая се да
съм като Йода, ама понякога се изкушавам и от Вейдър. А като арестуват
вуйчо ти - един от най-честните хора във Вселената, наклепат го, и го
изкарат най-големия бандит, та това като стане, тъмната страна излиза
напред.
Горкото
прокурорче. То такъв случай няма, като се замислиш. Роднина на бандит
да излезе, така да разнебити всичко, че накрая прокурорът да излезе
виновен. Но за това е виновна Тъмната страна. Тя е способна на това.
Съсипахме кариерата на прокурора, народът възстанови доверието във вуйчо ми, а той триумфално излезе на свобода.
И
тогава научих разликата между евтино и скъпо уиски. Вуйчо ми, в знак на
благодарност, ми подари 2 бутилки. Една огромна 5-литрова "Джони Уокър"
- червен етикет, и една малка - 700 милилитрова "Димпъл". Е, има си
разлика... Как ми се иска барчето да е пълно с "Димпъли"... Ама 50-60
лева бутилката. Малко скъпо колекционерство ще дойде... :)
Та
знам аз разликата, "Димпълът" отдавна свърши. От тогава такова скъпо
уиски не съм пил. Ама видя ли промоция на "Грантс" или "Тичърс" - още
една бутилчица идва в барчето...
Как се лекува алкохолизъм?
Очевидно като спреш да пиеш...
А как се лекува моят алкохолизъм? След като и без това не пия...
Дано разбера от някоя от следващите книги на Калин... Или на някой друг.
Аз продължавам с проучването на конкуренцията...
А през това време барчето се препълва...
Но
и то свърши една полезна работа. По случай 44-я си рожден ден наредих
всички бутилки заедно пред мен на масата. И до тях сложих "Задругата" -
бестселърът на 2019 г. Получи се страхотна "инсталация". Нали такава
беше думата, новата, модерната - "арт-инсталация". Направих снимка и я
пуснах в социалните мрежи. Сподели се стотици пъти, и така хиляди народ
научи за книгата ми. Безплатна реклама.
Слава на алкохола...
Какви са поуките от този разпокъсан разказ?
Първо - не се увличайте по алкохола, дори само като инвестиция!
Второ - ако все пак се увлечете, създайте си кръг от приятели, които пият, за да могат да ви спасят от него!
Трето - в България има добри писатели!
Четвърто
(по Сун Цзъ) - Не се отказвайте да проучвате конкуренцията. Тя може да
ви убие - и с талант, и с отегчение. Но трябва да я познавате!
Добри Божилов
04.01.2020
