Единственият истински журналист в България. Страната бе докарана до тук от такива като милиардера, и затова вече нямаше журналисти. Съзнаваше го. Останал бе един единствен, при това застаряващ. И това не бе най-лошото. В много области нямаше дори единствени свестни представители. Например вече нямахме дори един единствен свестен футболист. А някога какви легенди бяха – Стоичков, Михайлов, Сираков. Нямаше и нито един свестен политик. А какви имена бяха минали – Стамболов, цар Борис, Андрей Ляпчев, Тодор Живков. Нямаше дори един свестен милиардер. Милиардерите са важни при капитализма – те концентрират власт и пари, за да ги насочат в градивна посока. Но само ако са свестни. Иначе милиардите отиват в разрушителна посока.
Все пак, не бе напълно пропаднала държавата. Все още имаше много повече от един, свестни доктори. Не бяха успели да ги заличат. Имаше и свестни учители – направо не е за вярване. Казват, че едно общество има бъдеще, докато в него има останал дори един истински учител. Имаше оцелели и доста свестни хора – бачкатори, които да плащат за всичко.
Не бяха успели – тези като него, да занулят всичко. Той знаеше личната си заслуга за всичко това, и съзнаваше, че то бе неизбежно. Той бе просто успелият да бъде спечелилият от разрухата. Но и да не бе той, някой друг щеше да бъде. Разрухата бе неизбежна. Имаше вина, но имаше и поне едно малко частично извинение.
-Здравейте, г-н Диковски, заповядайте… - покани го в удобното кресло, което му бе подготвил точно до огромния прозорец на 154-я етаж на „Бурж Халифа“. Най-високата сграда в света. Откриваше се страхотна гледка към града. Струваше му много милиони този апартамент, но той бе гаранцията, че няма да го екстрадират. Шейховете ценяха приятелите си, а най-големият им приятел, бяха парите. Срещу креслото на журналиста, бе неговото собствено. И той седна в него.
-Благодаря, г-н Черепов… - отвърна онзи – Добре изглежда арестът в Дубай.
Милиардерът се усмихна:
-Да, някои държави знаят как да привличат „инвеститори“… Имам всичко тук – дори мога да управлявам целия си бизнес по света от съседната стая…
-Целия бизнес по света, но не и в България…
-Всъщност, дори там…
-Дори там?
-Разбира се, все още печеля в България много повече, отколкото ми струват всички разходи тук…
Единственият оцелял журналист се изненада.
-Но как? Гешевки и Банкянски ви взеха всичко, дори колекцията с антики…
-Нали не мислите, че някой, освен мен, изобщо знае какви бизнеси и къде имам. Живеем в 21 век – информационната ера, парите се движат със скоростта на мисълта. И могат да са навсякъде…
- И вие, вие все още печелите пари от България? – Диковски се облегна назад в креслото. Разговорът бе започнал доста изненадващо, и така направо – в главната тема.
-Имам, разбира се, чакам МВР-Симеоново да научи трудния урок, че днес властта е в ума, а не в законите и арестите… - Черепов също се облегна. Креслата бяха удобни. Загледа се в далечината.
-Чай, кафе… - добави той – Може всичко, без алкохол…
-Да, алкохолът не е добра идея под крилцето на Пророка Мохамед…
-Никак не е добра идея, наистина. За това могат да ме екстрадират… - отвърна милиардерът, макар чисто формално, за чужденците да можеше да се извади разрешително. Но не бе препоръчително. Правиш по-добро впечатление, ако нямаш такова.
-Много набързо започнахме… - каза Диковски – Имаме голяма новина вече – все още държите бизнеса си в България.
-И то повечето…
-Повечето? Нима Гешевски не взе основното?
-Ни най-малко…
-Светът е странен… - каза Диковски – Но нека не скачаме направо в дълбокото. Нека започнем от началото.
-Да, това е по-логичен подход. Истината излиза по-ясна и разбираема… - съгласи се Черепов.
Диковски извади един тефтер, в който бе подготвил въпросите си. Днес вече се ползваха таблети, но всъщност, с какво тефтерът им отстъпваше? Прелисти няколко страници. Имаше толкова много въпроси…
-Ами… Да започнем… С началото…
-Кое е началото? – попита Черепов – Началото на парите, началото на законните пари или началото на Човека…
-Всички у нас приемат като „Начало“ краят на осемдесетте години. Навлизането на капитализма…
-Това е грешка, от определена гледна точка. Тогава съм бил вече над трийсет. Имал съм семейство, дете. Нима всичко, имащо стойност, е след това?
-Не, разбира се, семейството е важно. Но хората се интересуват…
-Хората се интересуват от глупостите…- прекъсна го милиардерът. Той имаше навика да го прави, понякога дори обиждаше журналисти и политици – Хората се интересуват от глупостите, затова е толкова лесно да бъдат заблудени. Включително сега, с тези безумия на властта срещу мен. Сетиха се да ме разследват. От двайсет години съм напълно законен, светя по-бял от папата…
-Засега за папата не са ви обвинили, че сте участвал в покушението… - отвърна на шегата Диковски – Но за почти всичко друго.
-За почти всички други глупости – да. Но да се върнем на миналото. Кое е важното за човека – семейството, образованието, възпитанието? Или кога е започнал да прави много пари?
-Хората се интересуват от второто…
-Именно затова хората лесно се манипулират. Трудно е да разберат, че второто произтича от първото. Защо мислите убиха деветдесет и девет процента от тези като мен? Но аз съм единият оцелял? Защо точно когато се изтребваха мутрите, аз можех да си стоя на стадиона – заедно със сина си, на открито, идеална мишена? Защо се сменяха правителства и главни прокурори, президенти, премиери, а останаха в държавата едва няколко постоянни величини, несменяеми, и аз – една от тях…
-Интересен въпрос, който ме навежда на друг въпрос. Хората биха били заинтересувани. Кои са другите „несменяеми“…
-Хората отново се интересуват от вторичното. Но добре, ще ви кажа. Не че не го знаете. Несменяемите бяхме точни четирима. И само един от нас – свестен. Защото пътеката му бе свястна. Вече сме двама. Всъщност, сега ако и аз изляза от тази група – кой знае, и това е възможно, ще остане само един.
-Нима считате, че все още можете да се завърнете?
-Аз съм си още там. Просто физически съм тук… Та да довърша ли за четиримата? Вие ме попитахте, а после ме прекъснахте.
-Вие също ме прекъсвате…
Черепов се усмихна. Имаше сила в този човек. Не беше милиардер, кукловод, олигарх, не беше, но имаше сила. Един човек със сила винаги разпознава другия със сила.
-Четиримата сме аз, Догански, Костаков и Ламбо…
-Ламбо? – това име наистина изненада Диковски.
-Да, Ламбо! Артистът! Да не мислите, че държавата е само пари и мошеници, които ги въртят. Ако беше така, щяхме да сме още в пещерите. И тогава е имало пари и мошеници…
-Ламбо? Заедно с Догански и Вас? За пръв път виждам подобно поставяне…
-Замислете се и ще разберете. Обществото има постоянни величини, около които се върти всичко. Но те не са само финансови и властови. Всъщност, няма принцип и ограничение какви да са. Някои общества имат повече, други по-малко – и всички са различни. За България, единствената смислена и градивна постоянна величина, бе артистът Ламбо. Помислете какво обаяние, каква сила има около него. Като разберете силата, ще разберете кое крепи или руши обществото като цяло…
-Ламбо. Него наистина всички го обичаха – дори анти-комунистите…
-Разбира се. Единствената градивна постоянна величина. Останалите сме все съмнителни типове…
-Но сега Ламбо го няма? Вече няма „градивна постоянна величина“…
-Затова пък останахме другите…
-Но може ли обществото, без поне една „градивна величина“…
Черепов се усмихна.
-Разбира се, че може. Обществото има различни лица. Възможно е и напълно хаотично общество, без положителна опора. Ще е една от формите на анархия. Много държави има такива, дори Големият ни брат в момента е без подобен авторитет… Хаосът не е нещо необичайно. Той е част от природата на нещата…
-Интересно съждение. – каза Диковски и му бе трудно да събере мислите си. Думите на милиардера бяха всичко друго, но не и част от мисленето на печалбар в пазарната икономика. Бяха по-скоро философски. Върна се на темата.
-Нека отново идем в началото. Осемдесетте – имате семейство, някаква професия, но времената се променят и се откриват нови възможности…
-Да, осемдесетте… -замисли се Черепов. Сякаш бяха вчера. Продължи с въпрос – Кое е най-важното според вас, което се случи през деветдесета година?
-Вие ми задавате въпрос? – изненада се журналистът.
-Разбира се, това е разговор, не разпит. Или сте таен агент на Гешевски…
-Не, ни най-малко…
-Тогава, кажете ми кое е най-важното събитие от хиляда деветстотин и деветдесета…
Диковски се замисли. Толкова много събития. Годината на реалните промени. Митингите, кръглата маса, изборът на Велико Народно събрание, протестите, оставката на Петър Младенов, заради „танковата реплика“…
-Трудно е да се каже. Много събития имаше…
-Напротив, не е трудно, стига да гледате където трябва. Посочете едно нещо, после ще ви дам правилния отговор…
-Не знам. Може би изборите. И то за Велико Народно събрание. С решението да се напише нова Конституция. Ново начало на страната. Това трябва да е…
Черепов разшири усмивката си. Погледна отново в далечината. Като върна погледа каза:
-Да, това е едно от най-важните събития за доразрушаване на държавата. Но гледате извън същността. Съвсем друго е. Не е тайно, видимо е, просто хората не искат да гледат на където трябва…
-Наистина, не Ви разбирам какво имате предвид…
Черепов го държа още малко в напрежение, после рече:
-Кой управляваше социалистическата държава?
-Тодор Живков…
-Той бе върхът, но не бе сам…
-Партията, Политбюро…
-Второто… - каза милиардерът.
-Политбюро. То какво общо има с деветдесета? То се превърна просто в ръководен орган на една от много партии…
-Именно, г-н Диковски, именно… Как така стана, че светаята светих на властта, пред която коленичеха всички, за броени месеци изгуби всичко? Дори след свалянето на Живков, властта остана там. С нов „Първи“, но със същото Политбюро. Дори в края на годината правеха нов 5-годишен план за развитие…
-Нормално е като минем към многопартийна система, Политбюро да изгуби властта… - каза Диковски.
Черепов се изправи. Раздвижи се. Направи няколко крачки и каза:
-Г-н Диковски, властта е едно, законите друго. Помислете, защо Политбюро загуби властта, а първите хора в Партията изпаднаха дори в смехотворна ситуация. А някой друг успя да нареди и новите партии, и техните водачи, да напише Конституцията, законите, да разпродаде държавата. Помислете защо стана така? Защо по-късно, нито сред кукловодите, нито сред елита, няма нито един от Политбюро? От старейшините на Живков…
-Това е много интересен въпрос наистина. Не съм се замислял. Наистина губи се някаква логика…
-Това не е въпрос, г-н Диковски, това е отговор. Фактът, че не сте се замислил, е отговорът. Вие не сте гледали същността. Всъщност, аз самият нямам пълен отговор защо стана така. Но имам важния отговор – че стана така. И че това е важното. Как се нарича процес, в който изведнъж се сменя целия елит?
-Преврат. Но всички знаем, че беше преврат. Свалиха Живков точно с преврат…
-Не това. Превратът срещу Живков беше на Политбюро. Но после и то изпадна. Втори преврат…
-Втори преврат? – Диковски бе изненадан, но логиката на Черепов бе безупречна.
-Именно! Всички гледат 1989-та и 10-ти ноември. Никой не гледа истинския преврат, който стана след това. А трябваше да ни присветне още тогава. На който му присветна, се усети какво става, и успя да получи предимство после…
-На Вас ви е присветнало?
-Не напълно, но достатъчно…
-Разкажете… - силно заинтригуван бе журналистът.
-Всъщност, не е толкова сложно, когато го видиш. Политбюро бе сила, но се крепеше на Живков. И истинските превратаджии го разбраха. И поставиха капан на Политбюро. Подтикнаха го да премахне онзи, който го поддържаше. Онзи, на когото не можеше да посегне нито партийната номенклатура, нито Държавна сигурност. Със силен водач, Политбюро бе непоклатимо. И никой не би могъл да свали нито водача, нито старейшините. Но като свалиха Живков, после със старейшините бе лесно…
-Държавна сигурност? – започна да се досеща журналистът.
-Държавна сигурност. Но тя бе нищо, сравнена с Политбюро. Тя бе силният, железен юмрук на Партията, но нищо повече. Един от многото юмруци – заедно с армията, Комсомола, синдикатите, първичните партийни организации. ДС не беше скритата власт в социализма. Тя бе една от властите.
-Но са успели да изиграят Политбюро. Това не е малко.
-Да, успяха. Но точно в този момент, в който видиш това, трябва да разбереш какво предстои. Да провидиш бъдещето. Едно от парчетата от властта изигра върха, и като се освободи от главата му, бързо след това се разправи с останалите. Дори не им плати нищо. Но това парче не стана новата власт. А само част от нея. Нова власт по същество нямаше…
-Безвластие. Анархия. Но всички мислят, че властта в Прехода е била на ДС, и те са управлявали всичко…
Черепов отново седна.
-Това е безсмислица. Глупост. Как би било възможно? Властта бе в Политбюро. ДС съсипа Политбюро, но не би могла да заеме мястото му. Още когато видях това – тази саморазправа със старейшините, разбрах какво идва. Хаос. Мътна вода. Битки и алчност. Пари и кръв… Толкова пъти се е случвало в историята.
-Вие се интересувате от историята? Вашата колекция…
-Историята и математиката са най-големите учители… Добре е да се изучават и двете. А в моите ритони, накити, амфори – в тях е записано всичко, което се е случвало, и се случи в България.
-Предугадихте хаоса. И бяхте добър в него… - осъзна Диковски.
-Не, не е това важното. Можеше и да не съм добър, и да не успея. Но видях хаоса. В момента, в който властта изчезна, разбрах че предстои хаос. А той дава възможности на всеки. И най-голямата възможност, която човек може да осъзнае – хаосът премахва законите.
-Законите? На държавата…
-Философски погледнато, не само тях, но в нашия случай – да. България имаше солидни закони, бе правова и сигурна държава, предвидима и стабилна. Със саморазправата с върха и, изчезна гарантът на тези закони. Те останаха осиротели. Закони без държава. В тази ситуация човек е длъжен поне да опита нещо. Аз опитах, и успях…
-Никой не би приел подобен възглед. Всички биха вярвали, че вие сте един от многото „червени милионери“, получили пари в куфарчета. Че вие сте продукт на ДС…
-Аз? ДС? Познавам само дребни служители на МВР, които ме арестуваха като обменях валута. Никакво ДС няма зад мен, нито комсомолци, нито Луканов, нито номенклатура. Аз съм случайно изплувала малка рибка, която е станала златна.
-Как се трупа подобно състояние от нулата?
-Пише го в историята, митологията – в началото е бил Хаосът. От него се е родил Редът… От нищото е възможно да стане нещо…
-Въпреки, че го казвате, малцина ще повярват…
-Да така е, хората вярват на това, на което им се иска, а не на истината. За това са толкова лесно управляеми. Но май отново прескочихме началото…
-Май да…
-Очевидно аз напирам да говорим за началото, а вие бързате. Няма да ви изтощавам много…
-Както предпочитате…
-За какво съм отглеждан аз? Завършил съм елитната математическа гимназия и после още два университета. Защо мислите съм обучаван така?
-Не сте единствен такъв. Такава беше системата…
-Започвате да виждате истината. Да се досещате. Не съм единственият такъв. И не съм единственият, който мина на тъмната страна…
-Пояснете…
-Помислете, г-н Диковски, какво върши един инженер по компютри, обучаван дълги години в техникум, университет и научен институт? Какво върши?
-Създава компютри, проектира, развива производство…
-Именно… - потвърди Черепов – А какво върши същият човек като се превърне в търговец и вносител на компютри, след деветдесета година.
-Прави бизнес, печели пари…
-Става милионер.
-Да.
-Кое е полезното за страната – да внасяш готови компютри от Япония и Тайван, и да печелиш милиони, или да работиш в институт, да проектираш български компютри, и да си на заплата триста лева?
-Очевидно второто.
-Значи държавата ни обучи и отгледа, за да произвежда компютри, а накрая ние се напечелихме като съсипахме нейното производство и навнесохме тайванска техника…
-Сериозна загуба…
-Тайван и Япония дали биха позволили подобна глупост?
-Не вярвам.
-Всъщност Китай не го позволи. Вижте къде стигнаха…
-Очевидно е…
-И тук е най-важното – и ние нямаше да го позволим, ако не се бе разпаднала властта. Ако бе останало Политбюро, и ако държавата имаше единно ръководство.
-Но как ще падне социализмът, ако не падне Политбюро…
-Ето това е важният въпрос – защо трябва да пада социализмът? Не можеше ли нещо друго да стане. В Китай все още има Политбюро. И произвеждат компютри. И тези като мен – математика, и хилядите други инженери, работят за Китай. Аз ставам милионер от хазарт, а някой друг Черепов – с китайско име, създава технологии… И не е милионер… Поне не непременно.
-Какво искате да ми кажете, г-н Черепов…
-Искам да ви кажа, че малцина видяха идването на Хаоса, а част от тези, които го видяхме, успяхме и да оцелеем…
-Може би тази провидска дарба ви е помогнала и после – вътре в самия Хаос…
Най-искрената и жива усмивка от началото на разговора изгря на лицето на Черепов:
-Има нещо такова… - каза доволно той.
-Значи вие разбрахте, че идва хаос, че няма да има закон, и се нагодихте към това.
-Очевидно.
-Тази елементарна логика прави почти излишни следващите ми въпроси. Мислех, че те на най-важни – за валутата, за хазарта, за застраховките. Но сега всичко това ми изглежда второстепенно.
-Разбира се, че е второстепенно. Ако умееш да плуваш в Хаоса, все по някакъв начин ще забогатееш. Можеше и да не е от хазарт, а например от проститутки или наркотици. Можеше да е от „пирамиди“ – нали помните и тези мошеници ги имаше. Може по много начини. Но това са само средствата. Аз забогатях, аз оцелях, аз съм един от четиримата.
-Казахте за Костаков. Противоречива фигура. И отдавна изпадна…
-И той е добър математик и ум. Той е управлявал по най-трудния начин от всички. Ако не беше толкова умен, нямаше да оцелее. Той превърна нас – престъпниците, в законни бизнесмени. Поне тези, които оцеляхме. И е изумително, че и той оцеля…
-Не ви разбирам?
-Как мислите оцелява човек с армия и полиция, корумпирани до мозъка на костите си, и по-слаби от въоръжените отряди на мафията? Как се закрива рекетьорският бизнес на ВИС и СИК, без да те застрелят? И как се прави всичко това, без дори да можеш да вкараш някого в затвора, защото прокуратурата и съдът отдавна са на хранилка на мафиотите. На нас…
-Изкарвате го като Супермен…
-Не го знам какъв е, но аз оцелях в много по-малко заплахи, и с много по-добра охрана.
-Вашите израелски бодигардове…
-Не само израелски, а и добре платени. Не като бедняците в НСО.
-Но Костаков? Направил е всичко това, и въпреки това накрая някак лесно падна…
-Направи и много повече. Той е единственият пряко воювал с друг от „четиримата“ и оцелял. Други такива сблъсъци не е имало. Костаков воюва с Догански, и го победи – дори в Кърджали. Той успя дори да подчини големи части от ДС и да ги постави под свой контрол. Казват, че самият той бил агент на ДС, но това всъщност не е важно. Важно е какво направи – започна да връща държавността, а с това – да премахва Хаоса. А ние – трябваше лека полека да излезем „на светло“. Благодарен съм му за това. Благодарение на него, в момента съм юридически недосегаем…
-„На светло“ сте, благодарение на Костаков?
-Разбира се. Провидях, че Хаосът свърши и това бе знак да поприключваме със старите методи. След това 20 години съм съвсем на светло. В момента са изтекли давностните срокове на всички криминални дела, с които съм трупал пари. А всичко ново е съвсем легално. Костов ни даде знак, макар и да не е мислел, че го прави. Аз разбрах знака. Узаконих се, а и оцелях…
-Оцеляхте…
-Естествено! Краят на Хаоса винаги е свързан с „недоимък“. Свършват лесните пари, бандитите започват да се избиват едни други. Трябва да си сред първите измъкнали се, за да намалиш риска за себе си. Най-малкото – трябва да нямаш вече криминален бизнес, за да не гледа никой алчно към него. Това е основното, което ме спаси…
-Да отлетиш навреме…
-Именно…
-Благодарение на Костаков…
-Благодарение на Костаков…
-Искате да кажете, че когато дойде онази пукотевица, и избиха толкова много престъпници, та дори „едри риби“, вие вече сте бил далеч от това…
-Приблизително. Като свършват парите, престъпниците се бият за остатъците. Аз не бях там…
-Но хазартът? Нима не е апетитно „парче“…
-Имаше толкова по-доходни дейност от хазарта. Истинският хазарт е трудна работа. В момента имам наети поне няколко гения, за да върви всичко. Залаганията не са лесна печалба. А мутрите от Хаоса бяха свикнали на лесните и големи печалби. Сбиха се за парчетата от намаляващата баница… И се избиха едни други…
-Отговаряте ми по начин, който прави излишни най-интересните въпроси… - каза журналистът.
-Значи ви давам повече, отколкото сте дошли да вземете.
-Но не можете да избягате от настоящето. Вие сте обвинен и има заповед за ареста ви… Все пак, не избягахте напълно. Накрая съдбата ви застигна…
-Да, интересни са обратите на съдбата. Преди двайсет години никой не би посмял подобно нещо. Аз вече нямам връзки с престъпници, не мога да отвърна на удара по жесток начин. И защо ми е това, като съм се узаконил напълно, и не ми е било необходимо. И ме удрят чрез корумпирани чиновници и чрез държавна репресия. Всъщност, това е съвсем нормално – описано е в книгите по американска корпоративна история. Заграбване на законни бизнеси, измами, репресии. Не съм изненадан, че се случи, изненадан съм защо се случи…
-Не разбирам разликата…
-За какво им е хазартът? Та той ще се разпадне без мен. Не толкова без мен, колкото без тези гениални хора, които ви казвам, че съм назначил. Сега те са обявени за „мое обкръжение“. И те наистина са такива – кой друг да е близо до мен, освен тези, които ми трябват. И на кой друг да плащам такива пари? Да, те са моето законно обкръжение. И сега като съборят мен, ще съборят и тях. И с „Националната лотария“ е свършено. Бизнесът ще изчезне. Не разбирам защо им е изчезнал бизнес.
-Нали ще става държавен?
-Ще става нулев, а не държавен. Тези хора не знаят що вършат. Хазартът е сложна математическа дейност, в която можеш да излезеш и на загуба. Да не мислите, че моите букмейкъри знаят как ще завършат мачовете в Англия? Да не мислите, че знам кой с кого се наговаря, и какви резултати ще има? Не. Моите гении трябва да анализират това и да изведат сложни модели, така че да дадем подходящи коефициенти. И е съвсем възможно да загубим. Ако не управлявате добре това, ще загубите…
-Говори се, че г-н Койски ще поеме бизнеса ви?
-Койски нали от там излезе. Майка му беше хазартен шеф. Държавен. Но те не го развиха като бизнес. Напечелиха се и го изоставиха. После защо не направи „частно тото“? Защото едва ли има умения! Уверявам ви, че Националната лотария няма да оцелее, ако някой не продължи да прави същото като мен. Уверявам Ви, и че това е доста трудна работа.
-Тогава защо е атаката срещу вас?
-Не е ли очевидно? Заради илюзиите. Те не виждат, че ще получат бизнес със стойност нула. Аз виждам това, но те виждат големите печалби. Но големите печалби с моя екип в изгнание, или в затвора, няма да се получат. Не съм плащал милиони заплата, за да си губя парите. Плащал съм, защото е трябвало…
-Може те да направят същото.
-Ами да го направят! Но ако можеха, вече да са го направили. Очевидно е, че не го правят, защото не могат, и си вярват, че като откраднат нещо чуждо, то ще заработи за тях автоматично…
-А казината? Може и тях да вземат на мушка… - каза Диковски, визирайки очевидно част от онзи бизнес, който още бе в ръцете на Черепов – с поставени лица и прикрит.
-Казината са още по-трудни за управление. Хиляди хора, със случайни мотиви, влизат вътре. Оборотът е огромен, маржът е нисък. Да, печели се, но трудно. А ако допуснеш някой „професионалист“, ще те разори. Броят карти, като роботи са. Има списък с такива, но пускат други. И с камери броят, по какъв ли не начин комуникират. Едно казино е цяла тайна служба – като отдел на ДС. Видими са крупиетата, а около тях – десет пъти повече хора правят друго. Това прилича ли ви на „лесни пари“…
-Но Гешевски и Банкянски не го знаят, нито Койски. Може да конфискуват и там всичко…
-Може, животът е изпълнен с обрати… - съгласи се Черепов.
-Сравняват ви с другия беглец – Василковски…
Черепов се усмихна:
-Нямаме нищо общо.
-И двамата сте бегълци.
-Да, има още стотици други бегълци. Но Василковски няма нищо общо с мен. Неговият поглед върху бизнеса е съвсем различен. Той направи откровена глупост…
-Защо неговите милиарди да са лоши, а вашите – добри…
-Първо, той няма толкова много пари. Повечето му ги прибра Койски. Но важното е друго – Василковски направи банкова измама, във време, в което тези неща вече не се правят. И затова – рано или късно ще го осъдят. Всичко е по учебник написано. И не само него. И Койски ще изгори. Времето на банковите измами изтече още при Костаков. Вече има други правила, следи се, всичко се знае и записва…
-Пояснете…
-Какво е банката? Една каса с чужди пари. Бъркаш вътре, крадеш, раздаваш на свои фирми, накрая банката фалира и вложителите губят…
-Или държавата плаща…
-То е същото – вложителите нали плащат данъци на тази държава. Като тя плати, ще има по-малко в пенсиите и заплатите им.
-Така е.
-Но банковите измами са възможни само в Хаос. След Хаоса, след Костаков, се промени всичко. Всяка транзакция се следи и записва. И то на няколко места. Не можеш да прикриеш документи. Дори банката да фалира, не изчезва информацията с нея. Ще ви дам един пример – ДС изгори архива на Външнотърговска банка и така прикри откраднатите милиарди от външния дълг. Но днес това е невъзможно. Всичко е записано в компютри, в БНБ, дори в Европа отиват отчети. Направиш ли банкова афера, рано или късно те хващат. Затова е глупост да се занимаваш с банкови афери…
-Вие някога също сте имал банка…
-Да, но в хаоса…
-Изглежда няма нужда повече да питам…
-Защо, ако искате питайте…
-Всичко е ясно. В Хаоса може да се размине, сега – не…
-Това са фактите. Няма нито един осъден банкер от времето на Хаоса. А сега ще потънат доста хора. Греховете и на Василевски, и на Койски са записани. Времето работи срещу тях…
-Може да дойдат и те в Дубай един ден…
-Може, разбира се. Като разберат, че чиновниците във властта се сменят, и в един момент – чиновниците не са твои. Всичко е преходно…
-Всичко е преходно… - замислено повтори Диковски. Разговорът бе станал доста голям, а имаше още толкова въпроси. Може би щяха да продължат някой друг път. Но все пак, едно нещо не можеше да се отложи.
-Банкянски. Ако той и Койски са се съюзили срещу вас, скоро ще загубите всичко. Поне в България…
-Съмнява ме. Банкянски не може да ми е враг, винаги сме се разбирали с него… - каза Черепов, и отговори на многобройните въпросителни. Защо толкова време Банкянски от различни постове, не бе правил нищо срещу него. Защо му бе буквално подарил контролните органи на хазарта, за да укрепва бизнеса си, защо дори се снимаше с него и го уважаваше като „спортен меценат“…
-Но той ръководи държавата? Може ли без него да се случи удар срещу такава фигура като вас…
-Не знам. Едва ли може без него, но може и всичко да е от глупост. Да не е догледал, да е изпуснал нещо, и сега да е късно…
-Но той също обича парите. Защо мислите, че не е „в играта“ срещу вас. Дори с илюзии, че ще спечели, но „в играта“…
Черепов се облегна, замълча за малко и накрая каза:
-Банкянски беше средна риба в СИК, нали знаете…
-Това е всеизвестно…
-А като Костаков започна да разпада групировките, започна и разпределяне на този бизнес. Аз взех едно от най-големите парчета – застраховките…
-Излиза, че вие сте били свързан със СИК, и то на доста високо ниво.
-Мислите ли, че високите нива не знаят всичко за по-ниските?
-Имате компромати срещу него?
Черепов не отговори пряко, а по принцип:
-Престъпният свят предлага много изкушения, на които е трудно да устоиш. Тези отгоре щедро ги раздават на тези отдолу. И онези консумират.
-А тези отгоре – записват…
-Вие го казахте…
-Проститутки, наркотици…
-Вие го казахте, но има и далеч по-прости работи…
-Например…
-Например всеки арестуван за нещо, един адвокат отива и го измъква от ареста. Плаща гаранция, подписва документи…
-Документи за платени гаранции! Съдебни книжа…
-Например…
-Дори един доказан арест на Банкянски преди 20 години, ще свали правителството…
-Да, в политиката няма прошка. Не е добре да са те измъквали разни адвокати под гаранция… Пред народа трябва да си чист като сълза.
-Логично е върховете на СИК да знаят всичко за низините на СИК…
-И то не е малко…
-Значи да очакваме скоро да падне правителството. А с него – и Гешевски, може би дори Койски…
-Кой знае. Не е ясно все още изгодно ли ми е да пада правителството. Но не то е най-важно. Нито дори Койски. Важният отговор е съвсем друг. И аз го нямам. Това ме кара да съм предпазлив. Като не знаеш всичко, чакаш да узнаеш, не правиш грешни стъпки…
-Кое не знаете?
-Не е ли ясно. Пред очите ви е – като Политбюро…
Диковски се замисли. Цялата матрица на мисленето на Черепов вече бе в главата му. Бе го психо-програмирал. И това мислене бързо оформи хипотеза…
-Догански! За втори път в целия Преход, един от „непоклатимите“ удря по друг.
-Не е сигурно, че го прави, но ако това се случва, трябва първо да разберем защо и какви са дългосрочните параметри на атаката…
-Значи Койски и Гешевски нямат никакво значение. Вие търсите истинския отговор?
-Аз допускам, че има истински отговор. Не съм сигурен. Догански отдавна се е скрил в сенките – подобно на мен, дори много повече. Не разбирам наистина какво цели. Едва ли не разбира, че няма да спечели нищо от моя унищожен бизнес. И разбира, че аз имам право да отвърна. А той има много какво да губи. Не съм сигурен, че е той, но ако е, очевидно не трябва да избързвам. А и нищо не ме притиска…
-Бизнесът ви, управляван от другата стая, си върви. Сметките ви се пълнят…
-Това е очевиден факт.
-А възможно ли е скоро да остане само един „недосегаем“…
Черепов за последно се усмихна искрено:
-Всъщност, след още трийсет години, няма да остане нито един. Засега не виждам млада смяна, която да ни замести…
-Но сега? Възможно ли е Догански да остане единствен. Да се превърне в единствения цар от сенките на тази страна?
-Възможно е. Но може накрая и да играем шах с него в тази стая, пред този изглед…
Диковски затвори тефтера. За днес стигаше.
-В крайна сметка, казахте ми много повече, отколкото очаквах, и в същото време – почти нищо…
-Нищото и Всичкото са едно и също нещо. По законите на Хаоса… - завърши Черепов.
По-късно го покани на щедра милиардерска вечеря в ресторанта, с каквато бе редно да се нахрани всеки журналист. Последният оцелял…
Всъщност – петата „постоянна величина“ в тази страна, която изглежда бяха пропуснали в броенето…
Добри Божилов
02.02.2020
