Фюрер

-Защо ми звъниш, това е невиждано нахалство… - каза Коцето. Бе колкото щастлив, толкова и бесен. Щастлив – защото по някакво чудо на чудесата, в което и сам не вярваше, се бе озовал на втори тур на изборите. Само с някакви си двеста гласа разлика. Бесен – защото това бе подигравка с него. Да бъдеш толкова близо до пробив, и да си наясно, че няма да стане нищо накрая. Силите бяха съвсем неравни. Сякаш Господ го изпитваше, или му се подиграваше. И накрая кой да звънне… Великият Луд…

-Нахалството е въпрос на гледна точка… - отвърна Великият Луд, който предпочиташе да се самонарича Великият Ум, което от само себе си доказваше, че е Луд. Всъщност, Луд му го лепна Коцето, когато преди години люто се скараха и оня изсипа лавина от компромати срещу него през цялата си империя от сайтове и профили за фалшиви новини. В отговор – през свои хора, Коцето пусна грозна статия за „Великия Луд“, и тя потръгна. Лудият продължи – Добутахме те до тук, но сега трябва малко по-грубо, защото вече влизаш в реалната игра.

-Добутахте ме? Ти? Ако не беше, щях да съм в парламента… - ядосано каза Коцето – Ти и другия ненормален от протеста, провалихте всичко…

-Можеше дори да си евродепутат, вярно е. Само че щеше да си извън играта. А играта е да си в нея. – каза Лудият.

Кръвта на Коцето кипеше, вече беше готов да тръшне телефона. В друг случай би го направил. Но Лудият бе някой, който винаги го бе изненадвал, и не обикновена пионка, която да захвърлиш. Истината е, че Лудият бе някой, който можеше и да помогне. Той не бе слуга, бе някаква форма на „неуправляема единица“, но не непременно вредна. Наистина, никой не бе навредил на Коцето повече от него, но и никога не го бе довършил окончателно. От един момент нататък, всички атаки спираха и забравяше за него.

-Каква е тая твоята „игра“? Сигурно да играя шах на площада? Докато герберите крадат като разпрани, а държавата се разпада… - каза Коцето.

-Играта е накрая да постигнем същото, дето и ти искаш. Всъщност, аз не мога да го постигна. Знаеш, че съм неизбираем. Но и ти не можеш да го постигнеш, защото вървиш по утъпкана пътека, която е направена да държи хората в рамките на статуквото… - каза Лудия. Той наистина се бе пробвал два пъти в политиката, и бе взимал по 200-300 гласа. Това го убеди, че не става за тази работа и се отказа. Което не попречи да даде няколко доста мощни тласъка на Коцето и да го изстреля макар и за кратко в надеждите за висини. „Не бих могъл да направя това за себе си. Просто не би се получило. Хората не ме харесват. Но ето с теб стана. Теб те обичат, трябва само да направим каквото трябва…“ – бе му казал. Бе изпълнил реченото, бяха постигнали много. После го нападна брутално и разсипа всичко. Дори не му вдигаше телефона, а сега… сам се обади.

-Това е пътеката… - каза Коцето – Стъпка по стъпка се издигаме нагоре. В парламента ако бяхме, тази идиотска коалиция нямаше да стане. Боко нямаше да е пак премиер, и да сме за смях на целия свят. Нали знаеш, че ни се смеят…

-Знам, то и аз се смея…

-Е, тогава – какво да правим. Прекарахте ме за парламента, сега стоим отвън и си пишем във Фейсбук. Разбихме системата направо… - каза Коцето огорчено.

Тук Лудия стана сериозен, а тогава обикновено казваше важни думи:

-Ако беше в парламента, по какво щеше да се различаваш от сега в Общинския съвет на Варна?

-Как по какво? По много повече. Боко нямаше да има мнозинство…

-И после…

-Нямаше да е на власт…

-И нямаше да има изобщо правителство може би? – попита Лудия.

-Може би да, може би нови избори…

-И след три-четири нови избори, или всъщност само след 3-4 месеца преговори след първите, все пак правителство щеше да има… - каза Лудия.

-Възможно е.

-И едно правителство на Корнелия с Доган, или направо на Корнелия и Боко, то нещо много по-различно ли щеше да е? – попита Лудия.

-Едва ли, но хората щяха да ни видят вътре, и да виждат принципност и някаква разлика. Щяхме да трупаме избиратели…

-Дали?

-Сигурен съм…

-Аз не съм. Нали Волен го прави това. Стигна до осем процента… И накрая е оплют и охулен, обявиха го дори да продажник… - каза Лудия. И бе съвсем прав. Коцето замълча.

Онзи продължи:

-Не разбираш ли, че системата е така направена, че ако вървиш през нея, тя те променя, а не ти нея. Каквото и да правиш, се озоваваш в ситуация, в която си част от системата. Например Волен не искаше Орешарски. Но след бунт, и току що изгонили Боко, какво да прави? И понеже 1 глас не им стигаше за кворум, той им го даде. Нямаше ни министри, ни шефове на комисии, нищо. Реално им беше в опозиция. Просто избра по-малкото зло. И какво излезе – обявиха го за част от коалицията и го сринаха. А беше на върха си малко преди това… Нямаше други патриотични партии…

-Така е… - съгласи се Коцето.

-Представи си, че те бяхме оставили да влезеш в Парламента. Вътре си. Балансираш. Гласуваш против Боко. Веднага ставаш „комунист“. После гласуваш против Корнелия. Веднага ставаш „гербер“. Ей, първия път беше честно това момче, сега Боко го купи. Отиват на трети тур и си правят голяма коалиция. И ти оставаш в десета глуха. Или пък без нея. Купят ти половината депутати, те не дойдат и гласуват правителство с паднал кворум. И после – Коцето се продаде. Мислиш ли, че можеш да контролираш дори десет души? Имаш ли десет братя?

-Трудно се управляват хора… - съгласи се Коцето.

-Хора се управляват със здрава ръка, с тояга и морков… - каза Лудия – Обаче малките партии нямат здрава ръка. Така е направено, че да нямат. Служби, полиция, прокуратура, с които да държиш депутатите си – твоите собствени, имат само големите. Така малките са обречени винаги да бъдат „пробивани“, след което лидерите им да излязат продажници. Това ли искаш?

Коцето нищо не каза. Разбираше, че има нещо вярно в цялата работа. Лудия не беше глупав, в никой случай не бе глупав, когато говореше сериозно. Което не се случваше често.

Той продължи:

-Тази държава няма да се оправи сама. Демокрацията се е изродила, като всяка друга демокрация. Всяка демокрация до тук стига. Виж какво става на запад. И там си съсипаха хубавите държави, заради демокрация, либерални идиотщини, гласувания на малцинства, права и всяка възможна глупост. И така е било винаги – от Рим и Древна Гърция насам. Демокрацията прави обществото отвътре само да се изяде. После идва външният враг…

-Не мога да го отрека. Това е историята… - каза Коцето, който бе и доктор по История.

-Значи ни трябва диктатор… - каза Лудия – Или диктатор, или тази държава свършва. То и цяла Европа свършва, но тях мога ли да ги мисля…

-Диктатор…? - каза Коцето, но думите му не излъчваха повече от въпрос.

-Точно така – диктатор, фюрер, цар. Една държава няма ли си стопанин, загива. Собственик. Тогава собствениците на малки парчета от нея се самоизяждат като всеки дърпа към себе си. Все едно в тялото ти да няма мозък и всяка клетка да си действа „демократично“… - каза Лудия, и трудно се намираше пролука в думите му.

-Диктатор в България е абсурд – каза Коцето. – Ние в един парламент не можем да влезем, та и като тръгнем да влизаме, ти и разни други луди само пречите. Диктатор. Аз искам два закона да променя, бездомните кучета да махнем и да спрем мигрантите. А ти – диктатори ти си привиждат. Дай малките неща да направим и спри да пречиш…

-Малките неща са следствие от големите. Не можеш да оправиш нищо дребно, ако едрото е сбъркано. То пак ще обърка всичко. Можеш ли да изтребиш кучетата, като утре ще осъдят държавата да плаща по милион обезщетение на всяко куче? И ако не платиш, ще ти ги удържат от ЕС? Значи трябва да разкараш ЕС. А това може ли с два закона да стане, и с десет депутата? Дори пет, защото пет ще ти купят. И колко други работа трябва да станат. Нищо не става със закони и закончета. Трябва ни тиранин, диктатор, фюрер.

-Ами давай – аз съм до десетте депутата. Ставай фюрер, да те видим. Ти наистина си луд…

-Може и така да е. Само че диктатор може да стане тоя, за който народът гласува. Диктаторите идват с избори или с пушки. Пушки у нас няма. Армия няма. Офицерство няма. Всички са лакеи и сучат от Боко. Остават изборите… Аз съм неизбираем…

-И как ще ме направиш диктатор, като пречиш дори да влезем в парламента? Уж на избори ще стане, а ние четири процента не можем мина. И ха ги доближим, и Лудия се появява, и започва да вади „масони“, „илюминати“, Сорос, Коцето е крадец, ще присвои едни пари. И ти вярва народът. Не знам защо не ти вярва на избори, ама като го лъжеш за мен, ти вярва…

-Той ми вярваше и като лъжех в твоя полза… - усмихна се Лудия.

-Но крайният резултат е, че съм до никъде, значи повече ти е вярвал в моя вреда…

-Не в твоя вреда. Важно беше да отложим напредъка ти, за да не влезеш в системата. Или поне не толкова бързо. Важно е като влезеш в системата, да е по начин, по който ще можеш да я разкъртваш отвътре, а не тя да те преоформя отвън…

-И диктатор ли измисли? Диктатор на какво ще съм? На масоните и илюминатите, дето ти се привиждат…

-Не подценявай масоните. Народът вярва в тях, те работят…

-Е, знам де, нали окапах, защото се оказах „масон и соросоид“. Няма по-отровно нещо за един патриот, и ти с успех ми го лепна…

-Всяко нещо си има цел… - каза Лудия – И сега целта е още по-налудничава от масоните. Аз ще направя нещо, за да ти помогна и ти се обаждам да знаеш. Ако одобриш, добре. Ако не – ще си го направя на своя глава…

-По-налудничаво от масоните? Освен да изкараш всички други масони, и да сме „квит“… - каза Коцето.

Лудия се засмя. Харесваше му чувството за хумор на Коцето.

-Виж сега, нали знаеш че на тия избори няма да станеш кмет. Всичко е нагласено. Дори не им се наложи да купуват циганите… - каза Лудия.

И тази констатация бе една от най-болезнените. Наистина този път мутрите дори нямаха нужда от циганските гласове. Под такъв тотален контрол бе Варна, че дори това си спестиха. А на втория тур, червените щяха да подкрепят мутрите, въпреки че национално бяха опозиция. Просто защото червените още нямаха интерес от предсрочни избори. Боко пак би ги спечелил. Всъщност, не бе ясно дори дали искат да спечелят София. Ако мутрите загубеха София, можеше да се стигне до избори. Боко да ги спечели отново, и да се окопае за нови 4 години. Всичко бе нагласено навсякъде.

-Така е. Поне си направихме реклама добра. Добър трамплин за в бъдеще… - каза Коцето.

-Точно така. Мислим еднакво.

-И друг път се е случвало. Това не ти попречи после да ми обърнеш гръб…

-Може и в бъдеще пак да се случи… - отвърна Лудия – Но днес е важно друго. Трябва да вкараме в трамплина нещо дето е силно забранено. Но има голям потенциал. Много гласове.

-Забранено?

-Именно – забранено, и затова остава неизползвано много дълго време. Ползва се само косвено. Но е забранено. И е свободен резерв.

-Кое е това…

Лудия задържа за малко отговора си, за да му придаде тежест. После каза:

-Фашизмът. Трябва да те изкараме фашист…

-Фашист? Това е лудост. Но е и забранено. Няма как да стане… - възкликна Коцето.

-Забранено е ако го направиш ти. Забранено е да се самообявиш за фашист. Но ако някой друг го направи, и с действията си, убеди хората, че си фашист, ще спечелиш тези избиратели.

-Фашистки избиратели?

-Точно така. Не съм единственият, стигнал до извода за диктатура. Милиони народ вече точно това мисли. Но диктатурата е забранена, фашизмът е забранен. Никой не може открито да заеме тази ниша. Единствено Волен и разни аматьори ползват косвени послания. Но трябва да стане пряко…

-Пряко ако стане, отивам в затвора. Освен това, не съм фашист.

-И да не си, ще станеш. Фашист, комунист, какъвто щеш. Важно е да си диктатор. А фашистките очаквания у народа са огромни. Всъщност не са чисто фашистки. Има и комунистически. Носталгия по бай Тошо. Дори тия са повече. Но и те ще подкрепят фашизма, защото виждат, че е същото. Ред, закон, правила и някой да се грижи за държавата…

-Някой ще се грижи за държавата от затвора… - каза Коцето – Ако беше толкова лесно, отдавна да имаме фюрер.

-Така е. Системата добре се е окопала… - каза Лудия – Но има начин. Аз ще те обявя за фашист…

-Ти?

-Точно така. Законът забранява да се самообявиш за фашист, но ако друг те обяви, под формата на „Борба с фашизма“, е съвсем законно. После ще ми остане само да убедя народа, че наистина си фашист…

-Ти умееш да убеждаваш…

-Да, това е моята работа. Ти ще станеш враг на народа, арогантен и нагъл самовлюбен бъдещ фюрер, който мисли само за себе си и за това как да пороби народа… - каза Лудия – А после народът ще повярва, че наистина си такъв, и ще спечелиш фашисткия избирател. Който става все повече като бройка…

-Правим фашизъм, като борим фашизма…

-Именно! А ти ще отричаш яростно, ще ме нападаш, и хората ще решат, че добре се прикриваш. Още повече ще им хареса.

Коцето се замисли. Поредната налудничава идея. Но преди такива идеи бяха сработвали. Не можеше да прецени Лудия, той бе непреценима величина. И можеше в бъдеще отново да се обърне срещу него…

-С фашизма няма да спечелим изборите… - каза той – Няма време за това.

-Точно така. Не изборите са целта. Тях Боко си ги взима. Балотажът е само страхотна стартова площадка за пропагандата на „фашистката заплаха“. Нищо по-добро не можеш да направиш в тази ситуация… Този балотаж е като площадка за изстрелване на „Фау-2“ – каза с доста фашистки аргумент Лудия.

-Не съм сигурен… - каза Коцето.

-И да не си сигурен, аз мисля да пробвам. Нали ще е на твой гръб, не на мой… Но има шанс. Народът се фашизира, полудял е. Някой трябва да заеме тази ниша…

-И защо да съм аз… - попита Коцето.

-Защо аз няма как да съм… - отвърна онзи…

-И все пак – защо аз…

Лудия се усмихна:

-Може би, защото не си фашист. Важно е да създадем стопанин на държавата, а не някой изрод, който ще запали войни и ще пролее кръв. Не съм чак толкова луд, че да забравя за този риск при истинския фашизъм…

Коцето се замисли. Не можеше да реши. Нищо нямаше да загуби. Балотажът бе обречен. А пореден скандал около него, след масоните, Сорос и всякаквите други глупости, нямаше какво толкова да навреди. И фашист. Браво. Пак щеше да тръгне от Лудия, и хората му да знаят, че това е просто нападка. Защо да не рискува…

-Не знам. Трябва да помисля… - каза той в типична политическа маневра за печелене на време.

-Добре, помисли. Аз не се обадих да питам за разрешения, само да те уведомя… Ще действам сам… - отвърна Великият Луд…

-Дано да знаеш що вършиш…

-Ако не знам, значи диктатурата пропада, а с нея и цялата ни окаяна държава… - каза онзи.

В следващите дни настъпи абсолютен хаос около нацизма, от който единствено Фюрерът и бай Тошо на Небето знаеха какво ще излезе накрая…

Добри Божилов

31.10.2019

(Всякакви съвпадения на имена и събития са напълно случайни. Фашизмът е забранен от закона и този разказ е единствено художествена измислица, което ще потвърдят при разпит, всички участници в него)