"Задругата"
стреля от упор в историческите ни комплекси. Така смята авторът на
романа Добри Божилов. Творбата описва едно тайно семейство от безусловни
верни помежду си българи, което превежда народа през най-тъмния период
от историята. Тайна задруга, съществуваща векове, гради своето дело из
всички кътчета на Османската империя. Според Добри Божилов това е книга
за победата, там където най-малко бихте я очаквали. Победа сред
тъмнината и привидното пропадане. Романът предизвика много както
положителни, така и отрицателни коментари.
Много шум се вдигна около „Задругата”. Има както коментари от типа, че това е една родолюбива книга в данбрауновски стил, която възражда националното ни самочувствие, така и такива, които смятат, че става въпрос пропагандно псевдоисторическо четиво, което е рай за националисти и конспиративни теоретици. Вашият отговор?Политиката и историята са едно и също нещо. Политиката се нарича още „приложна история“, а историята по същество е изучаване на политическите събития в миналото. Поради тази причина, всяка историческа книга може да се превърне в тема за политическа дискусия. Особено ако има връзка на днешната реалност с някакви исторически събития, описани в книгата. В случая това е така. „Задругата“ засяга дълбоко темата за „турското робство“ и го описва именно като такова. В момента има официално налагана доктрина това да се променя и да се говори за „присъствие“, „съжителство“. И възниква противоречие между книга и официална идеология. Сходна е ситуацията с ролята на Русия. Въведен е държавен канон Русия да се представя единствено в негативна светлина – като завоевател и дори като поробител. Книгата представя един по-правдив образ на Русия, чиято роля в историята ни е преобладаващо положителна.
Несъгласните с подобни тези ще опитат да представят книгата като чиста художествена измислица, на която не трябва да се вярва. Но истината е, че конкретно в тези послания, няма никаква измислица. Това е реалната история. Разбира се, във всеки роман има и измислици, но те са основно в героите, в имената им, или в конкретния сюжет със събития и пр. Фундаменталните исторически послания са абсолютно достоверни.
Да, има призиви да се гледа на романа като на литературна измислица, която забавлява. Защо написахте този роман? И какъв е той за вас – исторически или приключенски?
Около понятието „исторически роман“ съществуват много спорове. Какво точно е „исторически роман“? „Златният век“ исторически роман ли е? Измислени герои, които авторът няма как да знае съществували ли са? Измислена поредица от събития, като се спазва единствено най-общата историческа достоверност. А „Под игото“ исторически роман ли е? Описва се Априлското въстание в несъществуващ град, който има някакъв реален прототип. Мускетарските епоси на Александър Дюма исторически ли са? Ришельо е един от най-великите френски държавници. А заради Дюма, днес се приема за символ на подмолната власт и задкулисието. А истинският Д’Артанян всъщност си е купил поста, както е ставало с всички подобни постове тогава. Но в книгата е символ на почтеност и идеализъм.
Критиките за „историческата достоверност“ се появяват, когато някоя теза в една книга не е удобна и така се прави опит тя да се обезцени. Но исторически, абсолютно достоверна е само енциклопедията на БАН. За художествена творба е важно да е достоверно общото историческо послание, а не всеки детайл.
Идеята зад написването на „Задругата“ е да се опитаме да се преборим малко с част от историческите си комплекси. На българския народ му липсва самочувствие и това оказва сериозно задържащо развитието въздействие. В една и съща ситуация англичанин би направил едно, защото има увереност, а българинът би направил точно обратното – поради смазано самочувствие. В резултат – англичанинът би спечелил, а българинът – загубил.
За това смазано самочувствие няма никакви обективни причини. „Задругата“ стреля от упор в някои от най-големите ни комплекси, и ако съдя по първоначалните реакции, успява. Хората са щастливи, че са я прочели, и са преосмислили собствената си стойност като българи.
В книгата положителните образи са на българите и Русия. А западните общества и съседите са алчни, хитри, корумпирани… Някои нарекоха романа хибриден…
Българите наистина заслужават този позитивен образ. Ние сме един от народите по света, който е направил най-малко лошо на другите и най-много добро. Западните общества са алчни и корумпирани. Говорим за епохата на меркантилизма, когато единственият стимул за всичко е печалбата. Западните страни дори сливат държава и бизнес в едно, като определени търговски компании се превръщат в държавни институции. Те ръководят определени територии, те са законът. Това е някакъв първичен вид на „корпокрацията“. Понятията за управител на такава компания и за държавен чиновник се сливат. Каква по-голяма корупция от тази? Това е епоха на изтребление на цели народи в името на печалбата. И всичко това е описано дори от собствените историци днес на съответните общества. Как по друг начин да ги нарека?
Понятието „хибриден роман“ няма да коментирам, докато научната общност не излезе с определение какво значи това. Подобен опит за нападка ми звучи като самопризнание, че книгата е добра, постига своите внушения, и хора, на които тези внушения не са приятни, започват да я охулват. Все още никой не ни е обяснил какво значи изразът „хибридна война“. Аз не знам. Просто сме взели една нова дума, която да звучи страшно, и започваме да градим картонени кули от обвинения около нея.
Истините, които искам да излязат, са за силата на българския народ, който дори когато е бил под чужда власт, е постигнал значителни успехи. Спрямо обстоятелствата сме се справили по-добре от французи, англичани и германци. Т.е. ние сме по-добър народ от тях, не е ясно те дори дали биха преживели подобно изпитание. Друга истина, която искам да излезе отново, е за ролята на Русия. Не може да се отрича огромният й принос към нашата история. Но по-важното е, че като отричаме Русия, ние отричаме самите себе си. Русия, това е успялата България. Тя като държавност, е създадена именно от прокудените от османците български аристократи, духовници и книжовници. Ние помагаме на Русия да стане световна сила, а тя на свой ред ни помага да се освободим. Това е историческата истина. И онези, които искат да превърнат Русия в чудовище, от което да се плашим, са обикновени нихилисти.
В „Задругата” срамът в нашата история, свързан с „преклонената глава остра сабя не я сече“, е представен като мъдро решение. Смятате, че тази поговорка е ценност в народопсихологията ни?
Няма друг народ на света, който да се самобичува толкова жестоко като българския. Ние се срамуваме от падането под турско робство, после се самонаказваме с поговорки като „преклонената глава остра сабя не я сече“. Но значимостта на всичко това се обръща, ако се окаже, че не си имал друг избор. XIV век е ужасяващ за нас. Оказана е жестока съпротива, но силите са неравни. Падането под робството е неизбежно и в тази ситуация да изпитваме вина за това е неправилно. А „преклонената главица“ в трактатите на „Сун Цзъ“ е описана като мъдра военна стратегия. Когато не можеш да победиш, отстъпи и изчакай своя шанс с времето. Той ще се появи. Точно това опитва да каже книгата – да не се срамуваме от това, което сме направили, не сме имали друг избор, а и накрая – победата е на наша страна.
Книгата стъпва на концепцията, че тайните общества са се провалили, защото са разбрали за тях. В „Задругата“ това тайно общество е успешно. Доколко това е литературна измислица?
На този въпрос никога не мога да дам категоричен отговор, защото в основата на успеха на един роман е читателят да си задава въпроси. Да се запита: „Наистина ли е било така?“ И да изгради свой собствен отговор. Роман, който го постигне, е успешен роман. Поради тази причина не мога да предоставя никаква повече информация от тази в книгата, дори да я имам.
Какво прави актуална тази книга днес?
Това е книга за надеждата и за светлината в най-голямата тъмнина. Смисълът е, че ако тогава сме могли да успеем и да излезем победители, защо да не можем да го направим и сега? И днес българинът е смазан и изтерзан от политическата и глобалната конюнктура. Но ако в недрата на робството, в много по-лоша ситуация, е успял да надигне глава, нима не можем да направим същото днес?
Интервю на Йоанна Гъндовска, сп."Жената днес" - 04.06.2019
