Авантюра, или факт от тъмното ни минало? Това се пита всеки, който е прочел „Задругата“ – дебютен роман на IT специалиста и утвърден провокатор Добри Божилов. Книгата стартира с голям интерес в социалните мрежи и бързо превзе класациите. Поканихме автора в „Хеликон-Витоша“, за да остави автографи и да ни разкаже повече за успеха на своята идея.
– Господин Божилов, какво е Задругата?
– Задругата е тайна организация в България, каквато поне аз не знам досега да е описвана в нашата литература. Тя изпълнява конкретни функции, целите ѝ са идеалистични, в случая – да помогне на народа да оцелее по време на турското владичество. Тази организация е създадена малко преди да паднем под робство и задачата ѝ по-късно е да се бори за освобождаването на народа, дотогава трупа пари и ресурси, намира подходящите хора, меси се тайно в политиката.
– Какви хора са нейни членове и как се подбират те?
– Членовете на Задругата се подбират след внимателно наблюдение, минават през десет различни изпитания, които ще опиша подробно в някоя от следващите части на романа. Тук най-важната задача е да се пребори алчността – сериозна пречка, която е унищожила не само тайните общества, отнася се и за други добре структурирани организации. Хората в тях се увличат по личния си интерес и забравят за каузата. Докато Задругата успява да надмогне тези проблеми.
-Стъпвате ли на исторически факти, защото знаем, че първите тайни общества в България – като масонските организации, са именно от XVIII век?
– Задругата няма никаква връзка с масонски организации, дори в предисловието на книгата леко съм ги иронизирал. Смятам, че те са създадени за да отвличат вниманието и да поемат вината. Защото кой е на фокус най-често – масони, илюминати, евреи… Една истински тайна организация не бива да е на показ, по тази причина аз не ги намирам за сериозни. Те са камуфлаж, така да се каже. Не може да се огласяват тайните на организацията, такъв е и замисълът на Задругата.
– Тоест, да не търсим препратки и към политически партии?
-Категорично не! Действията, които са описани в книгата, се развиват преди падането под турско робство и малко след това, когато не е имало самостоятелна българска държава, нито партии. Било е монархия, подчинена на султана. Така че въобще не може да става дума за партия, говоря само за организация, за която турците не знаят, и тя успява да си свърши добре работата.
– Описвате ли отношенията на тази организация с Русия?
– Има и такава сюжетна линия в книгата, без да е водеща. Когато Задругата открие шанс да се намеси в руските политически процеси, тя го прави. В замяна получава информация от Русия, а това е важно за България. Защото се знае, че в Русия е била основната надежда за освобождение, за Задругата това е главното.
– Има ли жени в Задругата?
– Има и ролята на жените е завишена в този, бих го нарекъл приключенски роман. Впрочем, в Историята те често се подценяват, може би защото авторите на подобна литература са мъже, но аз реших да не спестявам историческите факти и да не пренебрегвам участието на жените.
– А каква е ролята на Сун Дзъ, в книгата използвате цитати от него?
– Задругата се формира на базата на източната мъдрост, която не е правилно да се нарича просто източна, защото е образувана с участието на народи като българския, живели в степите близо до Китай. Там е имало обмен на информация, на военни умения, на стратегии и тактика…Така е възникнало едно познание за обществото и държавата, за това кое е мъдро, кога да се атакува и отстъпва, и фактически част от цялата тази мъдрост е внедрена в създаването на Задругата. Когато силите се оказват толкова неравностойни, че падането под турско робство е неизбежно (нека снемем историческата вина от народа ни), в такъв момент е добре да се започне тайна, скрита битка срещу врага, както Сун Дзъ учи, а не да се тръгне на някаква героична смърт, след която никой да не остане. Затова тези китайски идеи са цитирани като пример за здравомислие и логика.
– Напоследък се налага една патриотично говорене, което пледира за политическа автономност. Мислите ли, че в България тя е възможна?
-На всеки исторически етап има такава възможност. Англия по времето на великите географски открития не е някаква величествена държава, а малка европейска страна, която дори не контролира целия остров, но така се стичат обстоятелствата, че е близо до море, има опит с корабите и постепенно стига мащабите на истинско икономическо чудовище. За петдесетина години обаче вижте до какво се сведе, днес самата тя е заплашена да се разпадне. Тоест, историята неслучайно е колело, то се върти – едни се качват горе, други падат… винаги има шанс, просто трябва да го търсим.
– Вие правите закачливия сайт за фалшиви новини „Гъдел нюз“. Защо според вас хората толкова лесно се поддават на дезинформация?
– Заради книгата спрях да се занимавам със сайта, двете неща не искам да се смесват. Но ако трябва да говорим за фалшиви новини, този въпрос е малко объркан. В повечето случаи те не са фалшиви, а забранени новини. Фалшив елемент им се приписва, за да се придаде повече интерес. Например не е политкоректно да говориш за гейовете, официалните медии го правят само в положителна светлина, докато обществото в огромната си част е точно на обратното мнение. И в един момент новините по темата започват да избиват.
Това не е ново явление, винаги го е имало, ако погледнете вестниците от петдесетте и шейсетте години, пълни с всякакви глупости за конспирации, тайни правителствени планове, извънземни… но те нищо не значат. Защото тогава се е знаело, че има сериозни журналисти и издания, които си проверяват информацията. Днес хората изгубиха доверие в официалните медии, понеже всички извършват икономическа, политическа и военна пропаганда и не го крият. Вече не е ясно кое е фалшиво, и кое истинско.
– Следите ли какви са отзивите за вашия роман?
– Да, позитивните преобладават, за разлика от критичните, което не е полезно за един автор. Критики, доколкото ги има, са от някои, които не са чели книгата, а почват да се надъхват помежду си, че заради отделни русофилски елементи в нея тя не става. Заклеймяват я, щом разберат, че Русия е представена в добра светлина. Даже се смях, като чух израза „хибридно творчество“. А иронията е, че русофоби и атлантици, които пък са я чели, започват да задават въпроси и дори да не се съгласни с тезите вътре, съветват другите да я прочетат.
Разговора води: Людмила Еленкова
27.03.2019
27.03.2019
Източник: https://lira.bg/archives/148645
