Един разказ, може би вдъхновен от реални събития...
Първоначално се изненада и уплаши, но после сякаш от нищото се успокои. Мъжът, който седеше в стаята и определено беше неканен гост, но стресът и първоначалният страх отминаха. Човекът четеше някакви документи и каза:
-Уплаши се, а после се успокои. Знам това, както и всичко което мислиш. Аз те успокоих, макар да е обичайно, виждайки непознат в дома си, да се уплашиш и стресираш за дълго. Но в документите ти не присъства спускане на извънредна уплаха, и затова я неутрализирах…
-Кой сте вие, какво говорите? – попита Габриела, неразбираща нищо. Как този субект се озова в дома и, защо нито е крадец, нито иска да я убие или изнасили, как е влязъл и защо изобщо е тук.
-Аз, мила Габриела, съм демонът Буер. Моята работа е да приласкавам хората към пороци и основно към алкохол и наркотици. Но в случая ми възложиха работа на вестоносец. Колегата е в отпуск и аз поех преписките му. Тук съм, за да изпълня част от наложеното ти наказание. По-точно – да поставя началото на наказанието, а по-натам поема друг.
-Вие сте луд. Махайте се от тук, или ще повикам полиция… - извика Габриела.
-Виж, мила Габриела, всичко което мислиш го знам преди да си го казала. Знам и типичните реакции на хората при появата ни. От хиляди години се занимавам с хора и всичко за вас ми е известно. Така че не създавай трудности, които само ще струват повече време и болка за теб, а просто приеми наказанието си. То ти се праща за твое добро.
Габриела продължаваше да не разбира нищо, но някак си съзнанието и започна да възприема думите на мъжа, и странна вяра, усещане за истинност се появи в нея. Едва ли можеше да подозира, че демонът и въздейства, но той просто си вършеше работата, и гледаше да я свърши бързо.
-Не разбирам как можете да съчетаете думите „наказание” и „добро”. Това е абсурд. – каза момичето.
-Абсурд е в рамките само на материалния свят, Габриела. Но не и ако погледнеш света в цялост. Ти имаш грехове, и ако не ги изкупиш докато си жива, ще трябва да ги изкупуваш след това. Контрольорите са те установили, провели са разследване и ти е определено наказание. То ще бъде изпълнено, независимо от твоята воля, защото осъденият не може да влияе на наказанието си.
-Разбирате, че аз нищо не разбирам, но ако не мога да влияя, тогава защо сте тук и говорим изобщо. Какъв е смисълът да ме известявате предварително.
-Виж, Габриела, аз съм част от наказанието. То самото не е от най-тежките. Има далеч по-големи грешници от теб. Наказанието ти се състои в едно трудно изпитание в живота, съчетано с предупреждение за него, за да изпиташ ужаса от бъдещето, което не можеш да избегнеш. Трябва да отбележа, че периодът на изчакване ще е кратък – по-малък от един ден, т.е. ти няма да имаш месеци или години на терзание в очакване на неизбежното.
-Ако ви разбирам правилно, утре ми предстои нещо лошо?
-Да.
-Но то ще е само трудност, която що може да се преживее след това.
-Номинално погледнато е така, но това е истинско наказание, Габриела. Вие хората си мислите, че ако нещо свърши добре, дори и сред трудности, то то е добро. И решавате просто да се изправите пред трудностите. Наказанията за грехове обаче са истински наказания, и ти ще изстрадаш каквото трябва. Очакването, че ще има край няма да ти помогне, защото ще бъде неутрализирано. Всъщност ще го направя веднага щом започна да изпълнявам наказанието. Просто ще изтрия този разговор от паметта ти. Ти няма да знаеш че трудностите ще имат край. Ще знаеш че те няма да имат край, ще си отчаяна и безпомощна.
Всъщност Габриела вече се чувстваше такава.
-Ако всичко е както казвате, и това не е някакъв мой кошмар, то имам ли избор?
-Не.
-Мога ли поне да попитам нещо?
-Попитай каквото искаш, аз винаги мога после да изтрия всяко нещо от паметта ти…
-За какво съм наказана? Какъв е грехът ми?
-Виж, това е най-трудният въпрос за мен, Габриела. Няма право да ти отговоря, и тъй като нямам право, аз и не знам това. Аз съм просто палач, който изпълнява присъдата. В преписката ти не пише за какво си осъдена, и това не го пише в ничия преписка. Но приеми, че имаш грехове, които ще бъдат изкупени, и след това ще си на „чисто”. Системата е перфектна и не те е ощетила с нищо. Всъщност, системата се грижи за теб. Тя го прави за твое добро.
-И последно, преди да започнем, ако ти си демон, значи има и ангели, има Бог, има отвъден живот. Ще видя ли някога нещо различно от демон?
-Разбира се, Габриела, ако към края на живота си нямаш неизкупени грехове, ще видиш и ангелите…
-А вашата система – тя грижи ли се всеки навреме да си изкупи греховете?
-Системата се грижи за тези, които сами се грижат за себе си. Повечето грехове човек е длъжен сам да изкупи – като прави правилния избор в живота си. Системата се грижи да помага в отделни случаи, но не и да замества свободната воля. Т.е. не се надявай на бъдещи наказания, които да изкупят бъдещите ти грехове. Сега ти помагаме, но не е сигурно дали ще се повтори в бъдеще. Всичко е по Божията воля, а тя не винаги е разбираема дори от нас – висшите създания на отвъдното.
-Добре, демоне, да започваме, и да свършваме…
-Започваме…
Демонът прегледа още веднъж преписката на Габриела, провери предписаната процедура, след което неутрализира в паметта и всичката излишна информация, която бе получила до момента. След това я прикова към един стол и преобрази себе си от човек в костюм в съвсем класически демон с рога, опашка и горящи ръце. Габриела изтръпна от страх…
-Хахаха – изсмя се зловещо демонът – Обичам си работата, обичам мъките, обичам да наказвам грешниците…
Габриела щеше да припадне, но Буер я държеше в съзнание, за да изпита всеки миг от нещастието си…
-Обичам да ми паднете в ръцете, грешничета такива. Много сте хитри като хитрувате, но ние виждаме всичко. И рано или късно идваме… - в едната ръка на демона се появи спринцовка, която той насочи към ръката на момичето.
-Знаеш ли какво ти предстои, Габриела? Предстои ти нещо ужасно. Аз съм пратен, за да те препрограмирам, така че да направиш утре всичко, което трябва, за да понесеш наказанието си. Твоето наказание, Габриела е страховито. Но най-страховит ще е денят преди това, в който ще виждаш съдбата си, и няма да направиш нищо. Защото ще си едно безпомощно съзнание, затворено в клетката на собственото ти тяло, управлявано от друг.
Буер заби спринцовката във вената и, и нещо, което със сигурност не беше течност, влезе в тялото на Габриела.
-Това, Габриела, не е лекарство. То не е и отрова. Това са малки демони – с размерите на клетка, които сега започват живота си. Сред първите им уроци е овладяването на човешкото тяло и обсебването на съзнанието. Тези рожбици, Габриела, сега ще отнемат от твоята душа контрола върху твоето тяло. Ти ще виждаш и чуваш всичко, но това, което ще прави Габриела утре, ще е това, което ще правят малките ни демони.
Момичето вече губеше разсъдък от ужас, но тялото и бе под чужд контрол и не можеше дори да умре от ужас.
-Сега предстои най-интересното, Габриела. Съгласно наложеното ти наказание, ти трябва да имаш осемнадесет часа ужас, преди развръзката. В тези осемнадесет часа ще се измъчваш и ще опитваш да се спасиш, което ние ще насърчаваме, защото така мъчението ти ще е по-голямо. Но няма да успееш. Очакването за неизбежната истина ще те съсипе и разбие вътрешно…
Буер извади спринцовката, белег след нея не остана.
-Утре след развръзката, малките демони ще минат и на втория си урок – как да напускат човешкото тяло навреме, за да не споделят страданието му. Предполагам, че отново ще има лоши ученици, които ще се опарят. Но нека се учат.
Дори без да е казал нищо за самото наказание, Буер вече бе пробудил ужасни очаквания у Габриела, което очевидно беше част от наказанието.
-Страдаш вече, Габриела, знам. Неизвестността изпълва съзнанието ти с ужасни възможности. Това е едно от най-големите наказания, само по себе си. Но нека сега да видиш истинското си бъдеще…
Утре, Габриела, ще е прекрасен ден за твоето тяло. Ще се веселиш и ще празнуваш. Но радостта ще е за малките демони, защото душата ти ще страда, виждайки идващото лошо. През целия ден тялото ти ще доставя радост на демоните, а ти ще си ужасена, и то не само защото ти ще пострадаш, но защото ще виждаш последните часове и на тези, с които се забавляваш.
Вечерта, Габриела, ще се качите в един автомобил и ще поемете към съседния град. По пътя ще ви се случи ужасна катастрофа, която ще убие приятеля ти, а теб ще превърне жив труп. Да, Габриела, малките демони ще си тръгнат, но няма да възстановят връзката между тялото и душата ти. Душата ти ще остане затворник на тялото ти, което бидейки живо ще има право на душа в себе си. Но тя няма да може да го управлява и ще стои, наблюдавайки всички нещастия, които предстоят.
Катастрофата, Габриела, обаче ще е само началото. След това наказанието ти ще се изпълни от твоите себеподобни – хората. Разбира се, ние ще имаме някаква намеса, но в сърцевината си, лошото, което ще дойде, ще е от самите хора. Вие – хората, се мислите за много велики, безгрешни и съпричастни. Но държите в себе си и жестокост, съизмерима с тази на демоните. И непрекъснато я стоварвате на околните си, като я представяте по превратен начин – понякога дори като благодат. С това много облекчавате работата ни при изпълнението на вашите наказания.
До тук ти описах какво ние ще направим. Ние ти отнемаме тялото и ти предсказваме съдбата. Но после – всичко друго от човек ще получиш…
Катастрофата, Габриела, както ти казах, ще е само началото за теб. А не краят. Тази катастрофа ще бъде причинена от голям и известен човек – световен шампион, който има пари, слава и с когото се прегръщат най-високопоставените хора на вашия свят. Този човек ще бъде пуснат да я причини, именно защото е голям и известен. Минути преди да ви блъсне, той ще бъде спрян от полицията, която ще види, че е пиян, но ще го пусне, защото е от специалните хора на вашия свят. А полицаите не са от специалните. Несправедливостта от този факт, който ще знаеш преди самата катастрофа, ще те изгаря, но нищо няма да можеш да направиш.
Та този голям, велик човек, ще те блъсне, и ще убие приятеля ти, а теб ще осакати жестоко. Той няма да има и драскотина. И тъй като е голям човек, полицията ще хвърли вината за катастрофата върху жертвите и – т.е. върху вас.
Именно тук ние ще се намесим, защото ако това успее, няма как да се изпълни следващата част от наказанието ти. Та ще направим едно добро дело и ще попречим на полицията да потули случая, с което макар и несправедливо, но би приключил и твоят проблем.
Не, Габриела. Големецът ще бъде заловен, и ще бъде доказано, че той е виновен. Защото ти трябва да гледаш това и да изстрадаш последващото.
Години наред ще го съдят, а ти ще стоиш затворена в тялото си и ще гледаш, без да можеш и сълза да пророниш. Ще видиш най-грозното в човека – ще видиш как няма покаяние, как всичко е фалш, насочен към собственото спасение. Ще видиш признаване на вина на думи, но след предварителна договорка да няма присъда. Ще видиш целия гняв на обществото срещу оформящата се несправедливост, и въпреки това – победа за несправедливостта. Ще видиш битката на честните съдии с безчестните, ще видиш отчаянието на народа, който ще те обича, но с нищо няма да може да ти помогне. Ще видиш накрая и победата на безчестието като виновникът бъде пуснат на свобода без реална присъда. Няма да има истинска присъда нито за убийството на приятеля ти, нито за твоето осакатяване. Разбираш ли сега, Габриела, защо няма да им позволим да хвърлят вината върху вас? Защото тогава не би имало измъкнал се виновник, което е част от необходимото за теб наказание… - демонът спря за малко, за да и позволи да си поеме дъх.
Габриела беше изгубила себе си. И без малките демони в нея, тя вече нямаше контрол върху нищо.
-Но има още, Габриела. Сега предстои най-жестокото…
Възмутени от несправедливостта, хората ще решат да ти помогнат, като съберат пари, за да те лекуват. Много пари ще се съберат и за теб ще има шанс…
Но тъй като това няма да е краят на наказанието ти, тези пари ще ти донесат повече болка, отколкото радост. Собственият ти баща, Габриела, ще се изгаври с теб. Той ще вземе от парите и ще ги пропилее на хазарт. Ще говори пред народа колко е нещастен, но ще опива нещастието с порока на комара. Ще го хванат и ще го съдят за това, с което ще опозорят цялото ви семейство. А ти ще си един жив труп в центъра на събитията, който ще вижда как и най-голямото нещастие се превръща в средство за утоляване на безграничната алчност на човека.
Мислиш си, че това е всичко. Но грешиш, Габриела. Ти все пак ще бъдеш лекувана. Доктори ще ти помогнат. Но сред тия, които са ти дарили пари ще има едри престъпници, които ще дарят от кървавото си богатство, за да успокоят мръсните си съвести. Ти ще бъдеш лекувана с пари от наркотици, изнудвания, рекет, които ще дойдат при теб, благодарение на чуждото нещастие, което е натоварило съвестите на дарителите. Ти ще получиш добро, но душата ти ще страда, защото ще знае, че то е платено с чуждо нещастие…
Демонът вече бе наредил на малките демони да управляват дишането на Габриела, защото ужасът я беше парализирал от всякъде. Тя вече вегетираше – още преди шампионът да бе предизвикал катастрофата.
-Още малко има, Габриела, още малко… Ще бъдеш лекувана и ще се подобряваш, но парите ще започнат да свършват. И твоите родители ще поискат обезщетение от застрахователя на онзи пиян шампион. По закон всичко ще е както трябва, но наказанието ти няма да е изчерпано… И затова ще бъдеш подложена на поредна подигравка от хората – не от нас, от хората. Съдът няма да ти присъди нищо, а ще отсъди в полза на застрахователя. Съдията ще ти се надсмее в мотивите си като каже, че след като разни дарители са ти помагали, това освобождава застрахователя от задълженията му. Ще гледаш, и тъй като разумът ти ще е в пълната си сила, ще осъзнаваш, че всички дарения, които са ти пратени от добри и състрадателни хора, всъщност ще се окажат дарения в полза на застрахователя. В полза на алчността и безскрупулността на хора, забравили че работата им е да помагат на хора в беда, а не да ограбват хора в беда. Ти ще бъдеш ограбена, Габриела, въпреки че ще си безпомощен жив труп, на който всички съчувстват…
Демонът спря за малко. Габриела бе изтощена, а той искаше да и зададе въпрос, и трябваше да я остави да си поеме въздух. Малките демони и помогнаха…
-Доволна ли си от наказанието, Габриела? Приемаш ли го? Приемаш ли го, или ще се противиш, което само ще усили мъката ти?
Габриела пое въздух и едва каза:
-Убийте ме сега…
-Това издава бунт у теб, Габриела. Искаш да избягаш. Не си смирена и не приемаш наказанието си. Не е добре това за теб. Не е добре.
Виж, Габриела, аз свърших. Това е наказанието ти, което е определено засега. Надявах се да си смирена, защото това би гарантирало, че това ще е всичко. Че след като преживееш всичко това, ще се събудиш и ще започнеш живота си наново. Но сега не мога да ти дам тази надежда. Наказанията са с отворен край. Краят им зависи от наказания. Отгоре ви спускаме част от тях, но друга част идва от вашите действия и от това, което сами си направите. А човеците сте способни много зло да си направите сами. Та наказанието ти е стартирано, аз ще си тръгна всеки момент. Ти ще запомниш всичко това, пред хората ще изглеждаш нормална, но тялото ти няма да ти принадлежи. Кога ще си го върнеш, колко време ще ти трябва след като се изпълни всичко казано – това зависи от смирението на душата ти и от способността и да осъзнае случващото се…
Демонът започна да се приготвя да си върви. Преобрази се отново в човек, прибра документите и понечи да отвори проход към отвъдното. Но преди да го стори, проходът се отвори сам и от там влетя един малък демон. Задъхан изрече:
-Добре, те хванах навреме, Буер. Станала е грешка. Тази не е виновна, дали са ти друга преписка. Грешка в имената, знаеш как е – бюрокрация. Тази няма наказание, отменяме всичко. – малкият демон подаде лист на Буер.
Онзи чете няколко секунди, след което целият гняв, на който бе способен един демон, се стовари върху малкия:
-Вие идиоти ли сте? Аз приключих с наказанието. Стартирано е вече. Тя трепери от ужас. Най-страшното го преживя вече. И ми казвате, че момичето е невинно.
-Ами стават грешки, колега, съжалявам, аз не съм виновен.
-То в бюрокрацията никой никога не е виновен. – огън и жупел сипеше Буер – А сега какво да правя. Изпълнено наказание не може да се върне назад. Аз памет мога да изтрия, но душата вече е наказана и наранена. Нямам как да я поправя. Този въпрос може само най-нависоко да се реши.
-Ами ще пуснем преписка нагоре за корекция на несправедливо наказана душа. Ще я оправят след време…
-Какво ще оправят, това момиче вече страда. Да не говорим, че малките демони са в нея и няма как да ги извадя. Те не могат да излизат аварийно, а аз не мога да бъркам в тялото и. И за това трябва специалисти по-нагоре да работят.
-Преписката ще включи и това.
-И колко време ще се влачи тази преписка? Тя докато мине, момичето може да си е изтърпяло наказанието, дето не е за него.
-Ами бюрокрация, братче, знаеш как е…
-Ако сега извадя малките демони принудително, утре ще ме привикат в службата за защита на детето. Ще ме обвинят в насилие над деца. А ако не ги извадя, наказанието трябва да продължи. Какво да правя? Тук в тази нова заповед не пише нищо по въпроса.
-Трябва да измислиш нещо. Аз си свърших работата. Тръгвам си, не съм виновен, та да ми се караш…
Малкият демон се изниза през прохода, а Буер остана сам с живия труп до себе си. Извади една нова спринцовка и инжектира ново съдържание в ръката на Габриела. Това бяха малки демончета, но момичета, които бяха предвидени за следващото наказание. Но то можеше да почака известно време, а дотогава щяха да се съберат момчета и момичета на едно място и докато се учат на ухажване, нямаше да свършат никаква работа. Изпитаният начин за един демон да не свърши работа, бе да го пуснеш свободен да си играе с демон от другия пол. И тъй като децата винаги си играеха, то това беше начинът да неутрализира проклятието, което бе стоварил на Габриела. А утре – след 18 часа, всички малки демони щяха да си тръгнат по общия ред.
С втората инжекция Габриела възвръщаше контрола над тялото си – най-много от време на време някой малък демон да направи някоя беля, но не би могъл много да и навреди.
Буер прегледа паметта на момичето и установи, че трябва да трие много и наред. Не смееше да погледне към душата, но знаеше, че е обляна в кръв и ридае неутешимо. Помисли си, че е възможно след време да издигнат Габриела до светица. Тя отговаряше на всички критерии за това – невинно пострадала душа, поела върху себе си наказанието на друг. Но точно преди да започне триенето, го осени друга мисъл. Не изтри нищо. Просто го премести при сънищата. Всичко щеше да е там, но тъй като сънят не се помни изцяло, тя нямаше да помни всичко. Щеше да има обаче успокоение, че всичко е било само сън. А душата е пострадала, в резултат на сънно преживяване. Нищо чудно дори самата душа да започнеше да се оздравява поради успокоението, че всичко това не е било истина, а само един кошмар. Буер се надяваше Габриела никога да не отиде на хипнотизатор, който да извади всичко от паметта и, и да я депресира отново. Пресяващата сила на съня бе нужна, за да облекчи болката. За всеки случай обаче, демонът остави маркер, който да се активира при хипноза. Ако това се случеше, щеше да дойде и да изтрие тогава паметта.
Преди да си тръгне приспа дълбоко момичето , така че да се събуди едва след като малките демони бяха излезли. Наложи се после да наобиколи приятелите и, за да им влее някои мисли в главата, та да не се изгуби причинно-следствената връзка в живота и, и да не изглежда странно този дълъг сън…
Когато на следващия ден Габриела се събуди, тя изпита огромно облекчение. Само допреди миг сърцето и щеше да се пръсне от ужас, от кошмар, какъвто не бе сънувала досега. Но всичко се оказа само сън… Само един съвсем обикновен сън…
-Уплаши се, а после се успокои. Знам това, както и всичко което мислиш. Аз те успокоих, макар да е обичайно, виждайки непознат в дома си, да се уплашиш и стресираш за дълго. Но в документите ти не присъства спускане на извънредна уплаха, и затова я неутрализирах…
-Кой сте вие, какво говорите? – попита Габриела, неразбираща нищо. Как този субект се озова в дома и, защо нито е крадец, нито иска да я убие или изнасили, как е влязъл и защо изобщо е тук.
-Аз, мила Габриела, съм демонът Буер. Моята работа е да приласкавам хората към пороци и основно към алкохол и наркотици. Но в случая ми възложиха работа на вестоносец. Колегата е в отпуск и аз поех преписките му. Тук съм, за да изпълня част от наложеното ти наказание. По-точно – да поставя началото на наказанието, а по-натам поема друг.
-Вие сте луд. Махайте се от тук, или ще повикам полиция… - извика Габриела.
-Виж, мила Габриела, всичко което мислиш го знам преди да си го казала. Знам и типичните реакции на хората при появата ни. От хиляди години се занимавам с хора и всичко за вас ми е известно. Така че не създавай трудности, които само ще струват повече време и болка за теб, а просто приеми наказанието си. То ти се праща за твое добро.
Габриела продължаваше да не разбира нищо, но някак си съзнанието и започна да възприема думите на мъжа, и странна вяра, усещане за истинност се появи в нея. Едва ли можеше да подозира, че демонът и въздейства, но той просто си вършеше работата, и гледаше да я свърши бързо.
-Не разбирам как можете да съчетаете думите „наказание” и „добро”. Това е абсурд. – каза момичето.
-Абсурд е в рамките само на материалния свят, Габриела. Но не и ако погледнеш света в цялост. Ти имаш грехове, и ако не ги изкупиш докато си жива, ще трябва да ги изкупуваш след това. Контрольорите са те установили, провели са разследване и ти е определено наказание. То ще бъде изпълнено, независимо от твоята воля, защото осъденият не може да влияе на наказанието си.
-Разбирате, че аз нищо не разбирам, но ако не мога да влияя, тогава защо сте тук и говорим изобщо. Какъв е смисълът да ме известявате предварително.
-Виж, Габриела, аз съм част от наказанието. То самото не е от най-тежките. Има далеч по-големи грешници от теб. Наказанието ти се състои в едно трудно изпитание в живота, съчетано с предупреждение за него, за да изпиташ ужаса от бъдещето, което не можеш да избегнеш. Трябва да отбележа, че периодът на изчакване ще е кратък – по-малък от един ден, т.е. ти няма да имаш месеци или години на терзание в очакване на неизбежното.
-Ако ви разбирам правилно, утре ми предстои нещо лошо?
-Да.
-Но то ще е само трудност, която що може да се преживее след това.
-Номинално погледнато е така, но това е истинско наказание, Габриела. Вие хората си мислите, че ако нещо свърши добре, дори и сред трудности, то то е добро. И решавате просто да се изправите пред трудностите. Наказанията за грехове обаче са истински наказания, и ти ще изстрадаш каквото трябва. Очакването, че ще има край няма да ти помогне, защото ще бъде неутрализирано. Всъщност ще го направя веднага щом започна да изпълнявам наказанието. Просто ще изтрия този разговор от паметта ти. Ти няма да знаеш че трудностите ще имат край. Ще знаеш че те няма да имат край, ще си отчаяна и безпомощна.
Всъщност Габриела вече се чувстваше такава.
-Ако всичко е както казвате, и това не е някакъв мой кошмар, то имам ли избор?
-Не.
-Мога ли поне да попитам нещо?
-Попитай каквото искаш, аз винаги мога после да изтрия всяко нещо от паметта ти…
-За какво съм наказана? Какъв е грехът ми?
-Виж, това е най-трудният въпрос за мен, Габриела. Няма право да ти отговоря, и тъй като нямам право, аз и не знам това. Аз съм просто палач, който изпълнява присъдата. В преписката ти не пише за какво си осъдена, и това не го пише в ничия преписка. Но приеми, че имаш грехове, които ще бъдат изкупени, и след това ще си на „чисто”. Системата е перфектна и не те е ощетила с нищо. Всъщност, системата се грижи за теб. Тя го прави за твое добро.
-И последно, преди да започнем, ако ти си демон, значи има и ангели, има Бог, има отвъден живот. Ще видя ли някога нещо различно от демон?
-Разбира се, Габриела, ако към края на живота си нямаш неизкупени грехове, ще видиш и ангелите…
-А вашата система – тя грижи ли се всеки навреме да си изкупи греховете?
-Системата се грижи за тези, които сами се грижат за себе си. Повечето грехове човек е длъжен сам да изкупи – като прави правилния избор в живота си. Системата се грижи да помага в отделни случаи, но не и да замества свободната воля. Т.е. не се надявай на бъдещи наказания, които да изкупят бъдещите ти грехове. Сега ти помагаме, но не е сигурно дали ще се повтори в бъдеще. Всичко е по Божията воля, а тя не винаги е разбираема дори от нас – висшите създания на отвъдното.
-Добре, демоне, да започваме, и да свършваме…
-Започваме…
Демонът прегледа още веднъж преписката на Габриела, провери предписаната процедура, след което неутрализира в паметта и всичката излишна информация, която бе получила до момента. След това я прикова към един стол и преобрази себе си от човек в костюм в съвсем класически демон с рога, опашка и горящи ръце. Габриела изтръпна от страх…
-Хахаха – изсмя се зловещо демонът – Обичам си работата, обичам мъките, обичам да наказвам грешниците…
Габриела щеше да припадне, но Буер я държеше в съзнание, за да изпита всеки миг от нещастието си…
-Обичам да ми паднете в ръцете, грешничета такива. Много сте хитри като хитрувате, но ние виждаме всичко. И рано или късно идваме… - в едната ръка на демона се появи спринцовка, която той насочи към ръката на момичето.
-Знаеш ли какво ти предстои, Габриела? Предстои ти нещо ужасно. Аз съм пратен, за да те препрограмирам, така че да направиш утре всичко, което трябва, за да понесеш наказанието си. Твоето наказание, Габриела е страховито. Но най-страховит ще е денят преди това, в който ще виждаш съдбата си, и няма да направиш нищо. Защото ще си едно безпомощно съзнание, затворено в клетката на собственото ти тяло, управлявано от друг.
Буер заби спринцовката във вената и, и нещо, което със сигурност не беше течност, влезе в тялото на Габриела.
-Това, Габриела, не е лекарство. То не е и отрова. Това са малки демони – с размерите на клетка, които сега започват живота си. Сред първите им уроци е овладяването на човешкото тяло и обсебването на съзнанието. Тези рожбици, Габриела, сега ще отнемат от твоята душа контрола върху твоето тяло. Ти ще виждаш и чуваш всичко, но това, което ще прави Габриела утре, ще е това, което ще правят малките ни демони.
Момичето вече губеше разсъдък от ужас, но тялото и бе под чужд контрол и не можеше дори да умре от ужас.
-Сега предстои най-интересното, Габриела. Съгласно наложеното ти наказание, ти трябва да имаш осемнадесет часа ужас, преди развръзката. В тези осемнадесет часа ще се измъчваш и ще опитваш да се спасиш, което ние ще насърчаваме, защото така мъчението ти ще е по-голямо. Но няма да успееш. Очакването за неизбежната истина ще те съсипе и разбие вътрешно…
Буер извади спринцовката, белег след нея не остана.
-Утре след развръзката, малките демони ще минат и на втория си урок – как да напускат човешкото тяло навреме, за да не споделят страданието му. Предполагам, че отново ще има лоши ученици, които ще се опарят. Но нека се учат.
Дори без да е казал нищо за самото наказание, Буер вече бе пробудил ужасни очаквания у Габриела, което очевидно беше част от наказанието.
-Страдаш вече, Габриела, знам. Неизвестността изпълва съзнанието ти с ужасни възможности. Това е едно от най-големите наказания, само по себе си. Но нека сега да видиш истинското си бъдеще…
Утре, Габриела, ще е прекрасен ден за твоето тяло. Ще се веселиш и ще празнуваш. Но радостта ще е за малките демони, защото душата ти ще страда, виждайки идващото лошо. През целия ден тялото ти ще доставя радост на демоните, а ти ще си ужасена, и то не само защото ти ще пострадаш, но защото ще виждаш последните часове и на тези, с които се забавляваш.
Вечерта, Габриела, ще се качите в един автомобил и ще поемете към съседния град. По пътя ще ви се случи ужасна катастрофа, която ще убие приятеля ти, а теб ще превърне жив труп. Да, Габриела, малките демони ще си тръгнат, но няма да възстановят връзката между тялото и душата ти. Душата ти ще остане затворник на тялото ти, което бидейки живо ще има право на душа в себе си. Но тя няма да може да го управлява и ще стои, наблюдавайки всички нещастия, които предстоят.
Катастрофата, Габриела, обаче ще е само началото. След това наказанието ти ще се изпълни от твоите себеподобни – хората. Разбира се, ние ще имаме някаква намеса, но в сърцевината си, лошото, което ще дойде, ще е от самите хора. Вие – хората, се мислите за много велики, безгрешни и съпричастни. Но държите в себе си и жестокост, съизмерима с тази на демоните. И непрекъснато я стоварвате на околните си, като я представяте по превратен начин – понякога дори като благодат. С това много облекчавате работата ни при изпълнението на вашите наказания.
До тук ти описах какво ние ще направим. Ние ти отнемаме тялото и ти предсказваме съдбата. Но после – всичко друго от човек ще получиш…
Катастрофата, Габриела, както ти казах, ще е само началото за теб. А не краят. Тази катастрофа ще бъде причинена от голям и известен човек – световен шампион, който има пари, слава и с когото се прегръщат най-високопоставените хора на вашия свят. Този човек ще бъде пуснат да я причини, именно защото е голям и известен. Минути преди да ви блъсне, той ще бъде спрян от полицията, която ще види, че е пиян, но ще го пусне, защото е от специалните хора на вашия свят. А полицаите не са от специалните. Несправедливостта от този факт, който ще знаеш преди самата катастрофа, ще те изгаря, но нищо няма да можеш да направиш.
Та този голям, велик човек, ще те блъсне, и ще убие приятеля ти, а теб ще осакати жестоко. Той няма да има и драскотина. И тъй като е голям човек, полицията ще хвърли вината за катастрофата върху жертвите и – т.е. върху вас.
Именно тук ние ще се намесим, защото ако това успее, няма как да се изпълни следващата част от наказанието ти. Та ще направим едно добро дело и ще попречим на полицията да потули случая, с което макар и несправедливо, но би приключил и твоят проблем.
Не, Габриела. Големецът ще бъде заловен, и ще бъде доказано, че той е виновен. Защото ти трябва да гледаш това и да изстрадаш последващото.
Години наред ще го съдят, а ти ще стоиш затворена в тялото си и ще гледаш, без да можеш и сълза да пророниш. Ще видиш най-грозното в човека – ще видиш как няма покаяние, как всичко е фалш, насочен към собственото спасение. Ще видиш признаване на вина на думи, но след предварителна договорка да няма присъда. Ще видиш целия гняв на обществото срещу оформящата се несправедливост, и въпреки това – победа за несправедливостта. Ще видиш битката на честните съдии с безчестните, ще видиш отчаянието на народа, който ще те обича, но с нищо няма да може да ти помогне. Ще видиш накрая и победата на безчестието като виновникът бъде пуснат на свобода без реална присъда. Няма да има истинска присъда нито за убийството на приятеля ти, нито за твоето осакатяване. Разбираш ли сега, Габриела, защо няма да им позволим да хвърлят вината върху вас? Защото тогава не би имало измъкнал се виновник, което е част от необходимото за теб наказание… - демонът спря за малко, за да и позволи да си поеме дъх.
Габриела беше изгубила себе си. И без малките демони в нея, тя вече нямаше контрол върху нищо.
-Но има още, Габриела. Сега предстои най-жестокото…
Възмутени от несправедливостта, хората ще решат да ти помогнат, като съберат пари, за да те лекуват. Много пари ще се съберат и за теб ще има шанс…
Но тъй като това няма да е краят на наказанието ти, тези пари ще ти донесат повече болка, отколкото радост. Собственият ти баща, Габриела, ще се изгаври с теб. Той ще вземе от парите и ще ги пропилее на хазарт. Ще говори пред народа колко е нещастен, но ще опива нещастието с порока на комара. Ще го хванат и ще го съдят за това, с което ще опозорят цялото ви семейство. А ти ще си един жив труп в центъра на събитията, който ще вижда как и най-голямото нещастие се превръща в средство за утоляване на безграничната алчност на човека.
Мислиш си, че това е всичко. Но грешиш, Габриела. Ти все пак ще бъдеш лекувана. Доктори ще ти помогнат. Но сред тия, които са ти дарили пари ще има едри престъпници, които ще дарят от кървавото си богатство, за да успокоят мръсните си съвести. Ти ще бъдеш лекувана с пари от наркотици, изнудвания, рекет, които ще дойдат при теб, благодарение на чуждото нещастие, което е натоварило съвестите на дарителите. Ти ще получиш добро, но душата ти ще страда, защото ще знае, че то е платено с чуждо нещастие…
Демонът вече бе наредил на малките демони да управляват дишането на Габриела, защото ужасът я беше парализирал от всякъде. Тя вече вегетираше – още преди шампионът да бе предизвикал катастрофата.
-Още малко има, Габриела, още малко… Ще бъдеш лекувана и ще се подобряваш, но парите ще започнат да свършват. И твоите родители ще поискат обезщетение от застрахователя на онзи пиян шампион. По закон всичко ще е както трябва, но наказанието ти няма да е изчерпано… И затова ще бъдеш подложена на поредна подигравка от хората – не от нас, от хората. Съдът няма да ти присъди нищо, а ще отсъди в полза на застрахователя. Съдията ще ти се надсмее в мотивите си като каже, че след като разни дарители са ти помагали, това освобождава застрахователя от задълженията му. Ще гледаш, и тъй като разумът ти ще е в пълната си сила, ще осъзнаваш, че всички дарения, които са ти пратени от добри и състрадателни хора, всъщност ще се окажат дарения в полза на застрахователя. В полза на алчността и безскрупулността на хора, забравили че работата им е да помагат на хора в беда, а не да ограбват хора в беда. Ти ще бъдеш ограбена, Габриела, въпреки че ще си безпомощен жив труп, на който всички съчувстват…
Демонът спря за малко. Габриела бе изтощена, а той искаше да и зададе въпрос, и трябваше да я остави да си поеме въздух. Малките демони и помогнаха…
-Доволна ли си от наказанието, Габриела? Приемаш ли го? Приемаш ли го, или ще се противиш, което само ще усили мъката ти?
Габриела пое въздух и едва каза:
-Убийте ме сега…
-Това издава бунт у теб, Габриела. Искаш да избягаш. Не си смирена и не приемаш наказанието си. Не е добре това за теб. Не е добре.
Виж, Габриела, аз свърших. Това е наказанието ти, което е определено засега. Надявах се да си смирена, защото това би гарантирало, че това ще е всичко. Че след като преживееш всичко това, ще се събудиш и ще започнеш живота си наново. Но сега не мога да ти дам тази надежда. Наказанията са с отворен край. Краят им зависи от наказания. Отгоре ви спускаме част от тях, но друга част идва от вашите действия и от това, което сами си направите. А човеците сте способни много зло да си направите сами. Та наказанието ти е стартирано, аз ще си тръгна всеки момент. Ти ще запомниш всичко това, пред хората ще изглеждаш нормална, но тялото ти няма да ти принадлежи. Кога ще си го върнеш, колко време ще ти трябва след като се изпълни всичко казано – това зависи от смирението на душата ти и от способността и да осъзнае случващото се…
Демонът започна да се приготвя да си върви. Преобрази се отново в човек, прибра документите и понечи да отвори проход към отвъдното. Но преди да го стори, проходът се отвори сам и от там влетя един малък демон. Задъхан изрече:
-Добре, те хванах навреме, Буер. Станала е грешка. Тази не е виновна, дали са ти друга преписка. Грешка в имената, знаеш как е – бюрокрация. Тази няма наказание, отменяме всичко. – малкият демон подаде лист на Буер.
Онзи чете няколко секунди, след което целият гняв, на който бе способен един демон, се стовари върху малкия:
-Вие идиоти ли сте? Аз приключих с наказанието. Стартирано е вече. Тя трепери от ужас. Най-страшното го преживя вече. И ми казвате, че момичето е невинно.
-Ами стават грешки, колега, съжалявам, аз не съм виновен.
-То в бюрокрацията никой никога не е виновен. – огън и жупел сипеше Буер – А сега какво да правя. Изпълнено наказание не може да се върне назад. Аз памет мога да изтрия, но душата вече е наказана и наранена. Нямам как да я поправя. Този въпрос може само най-нависоко да се реши.
-Ами ще пуснем преписка нагоре за корекция на несправедливо наказана душа. Ще я оправят след време…
-Какво ще оправят, това момиче вече страда. Да не говорим, че малките демони са в нея и няма как да ги извадя. Те не могат да излизат аварийно, а аз не мога да бъркам в тялото и. И за това трябва специалисти по-нагоре да работят.
-Преписката ще включи и това.
-И колко време ще се влачи тази преписка? Тя докато мине, момичето може да си е изтърпяло наказанието, дето не е за него.
-Ами бюрокрация, братче, знаеш как е…
-Ако сега извадя малките демони принудително, утре ще ме привикат в службата за защита на детето. Ще ме обвинят в насилие над деца. А ако не ги извадя, наказанието трябва да продължи. Какво да правя? Тук в тази нова заповед не пише нищо по въпроса.
-Трябва да измислиш нещо. Аз си свърших работата. Тръгвам си, не съм виновен, та да ми се караш…
Малкият демон се изниза през прохода, а Буер остана сам с живия труп до себе си. Извади една нова спринцовка и инжектира ново съдържание в ръката на Габриела. Това бяха малки демончета, но момичета, които бяха предвидени за следващото наказание. Но то можеше да почака известно време, а дотогава щяха да се съберат момчета и момичета на едно място и докато се учат на ухажване, нямаше да свършат никаква работа. Изпитаният начин за един демон да не свърши работа, бе да го пуснеш свободен да си играе с демон от другия пол. И тъй като децата винаги си играеха, то това беше начинът да неутрализира проклятието, което бе стоварил на Габриела. А утре – след 18 часа, всички малки демони щяха да си тръгнат по общия ред.
С втората инжекция Габриела възвръщаше контрола над тялото си – най-много от време на време някой малък демон да направи някоя беля, но не би могъл много да и навреди.
Буер прегледа паметта на момичето и установи, че трябва да трие много и наред. Не смееше да погледне към душата, но знаеше, че е обляна в кръв и ридае неутешимо. Помисли си, че е възможно след време да издигнат Габриела до светица. Тя отговаряше на всички критерии за това – невинно пострадала душа, поела върху себе си наказанието на друг. Но точно преди да започне триенето, го осени друга мисъл. Не изтри нищо. Просто го премести при сънищата. Всичко щеше да е там, но тъй като сънят не се помни изцяло, тя нямаше да помни всичко. Щеше да има обаче успокоение, че всичко е било само сън. А душата е пострадала, в резултат на сънно преживяване. Нищо чудно дори самата душа да започнеше да се оздравява поради успокоението, че всичко това не е било истина, а само един кошмар. Буер се надяваше Габриела никога да не отиде на хипнотизатор, който да извади всичко от паметта и, и да я депресира отново. Пресяващата сила на съня бе нужна, за да облекчи болката. За всеки случай обаче, демонът остави маркер, който да се активира при хипноза. Ако това се случеше, щеше да дойде и да изтрие тогава паметта.
Преди да си тръгне приспа дълбоко момичето , така че да се събуди едва след като малките демони бяха излезли. Наложи се после да наобиколи приятелите и, за да им влее някои мисли в главата, та да не се изгуби причинно-следствената връзка в живота и, и да не изглежда странно този дълъг сън…
Когато на следващия ден Габриела се събуди, тя изпита огромно облекчение. Само допреди миг сърцето и щеше да се пръсне от ужас, от кошмар, какъвто не бе сънувала досега. Но всичко се оказа само сън… Само един съвсем обикновен сън…
18.06.2011
Добри Божилов
